За търговията, дефицита и данъците

добавено: 17.01.2006 г.

АДРИАНА МЛАДЕНОВА*, Dnevnik.bg

    Едва преди няколко седмици приключи поредният кръг на Световната търговска организация (СТО) в Хонконг. Основната цел на срещите е либерализирането на търговията между страните, тъй като вече никой не отрича ползите от свободната търговия.
    Свободна търговия означава не само премахване на търговските бариери като мита и такси, но и ограничаване на политическата и икономическата намеса в търговските взаимоотношения между гражданите на различни страни.
    В този ред на мисли наскоро беше публикувано изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), в което се прави опит да се оценят емпирично ползите от допълнителното отваряне на границите и либерализирането на потока на стоки, услуги и инвестиции в страните от ОИСР. Изчисленията показват, че подобни мерки ще доведат до нарастване на дългосрочния икономически растеж на държавите от организацията със средно между 3% до 5% на година.
    И този растеж не се дължи на по-голям нетен износ, а на увеличена производителност на факторите на производство вследствие на конкуренцията и на разгръщане на производството и сътрудничеството между страните.
    България е член на СТО, кандидат-член е на ЕС. Но дебатите за ползите от свободната търговия сякаш убягват на политиците ни и от месеци те се взират единствено и само в знака на търговския баланс.
    Дефицит по търговското салдо за тях значи проблем, с който на всяка цена трябва да се "справим".

    Данните

    НСИ публикува данните за търговския баланс до ноември 2005 г., според които дефицитът по текущата сметка се задълбочава, като достигна 12.7% от БВП до ноември 2005 г. Анализатори прогнозираха още преди месеци, че дисбалансът по текущата сметка може да достигне 13% от БВП за 2005 г. и тези очаквания се оказват дори консервативни. До ноември износът расте с 18.2%, а вносът - с 27.1% спрямо същия период 2004 г. и това изпреварване на ръста на вноса спрямо износа води до разширяване на търговския дефицит, т.е. българите внасят стоки относително повече, отколкото изнасят.

    Причините

    Въпреки че неведнъж икономисти са анализирали текущата сметка и респективно отрицателното търговско салдо на България, нека отново повторим причините за този икономически феномен. Тъй като в икономиката всяко събитие е подчинено на причинно-следствена връзка, търговският дефицит си има своето икономическо обяснение и то не е свързано с липсата на конкурентоспособност на българските фирми. Ето накратко причините за дефицита:
    - Растежът на българската икономика е по-голям от темпа на растеж на основните й търговски партньори, а оттам и потреблението на българите расте относително по-бързо от потреблението на чужденците
    - Най-големият принос за растежа на вноса в България имат инвестиционните стоки и енергийните ресурси, докато вносът на потребителски стоки отстъпва спрямо другите компоненти. Следователно немалка част от вноса "захранва" бизнеса със суровини, като инвестиционните стоки и ресурсите водят до по-голяма икономическа активност в средносрочен и дългосрочен период
    - Кредитната експанзия предизвиква увеличено потребление в страната и повече внос
    - Увеличените цени на енергийните ресурси рефлектират в по-голям внос в ценово изражение, без това да значи нарастване на количеството внос на тези суровини
    - Нормата на спестяванията в чужбина също влияе директно върху трансфера на капитали между българската икономика и останалия свят
    Поради ускорения икономически растеж, характерен за развиваща се икономика, България е атрактивно място за инвестиране. През последните години се засилва интересът на чуждестранните инвеститори, правят се инвестиции на зелено, портфейлни инвестиции, аутсорсинг. С инструментите на икономическата статистика преките чуждестранни инвестиции се отчитат в капиталовата сметка на платежния баланс и салдото й е положително, докато салдото по текущата сметка е отрицателно, така че платежният баланс е винаги балансиран. Вярно е, че българите внасят повече стоки и услуги, отколкото изнасят, но в същото време страната привлича повече капитали и инвестиции във финансови активи, отколкото изнася навън.

    Предложения от управляващите на хоризонта

    Това, което трябва да притеснява хората, не е търговията, а последиците от решенията на политиците. Заместник-министърът на финансите Георги Кадиев в началото на миналата седмица съвсем ясно и недвусмислено изложи позицията за евентуално увеличаване на ДДС като мярка срещу търговския дефицит. Въпреки че България се нарежда сред страните с висока ставка на ДДС в Европа и редица изследвания показват, че опитите да се избегне тя е причина за голяма част от сивата икономика, г-н Кадиев и финансовото министерство явно сериозно обсъждат идеята да се вдигне косвеният данък. Логиката им е следната - данъкът ще свие потреблението и следователно и вносът ще се намали като страничен резултат от намалената покупателна способност на гражданите. Контрапродуктивността на този аргумент е очевидна. Да се ограничи икономическата активност на хората в опитите да се управлява един икономически показател, е все едно да се забрани слънцето, за да се защитят интересите на производителите на свещи (по идея на известния софизъм на Фредерик Бастиа Петиция от производителите на свещи, написана през XIX век).
    Една от възможните хипотези зад тези предложения на управляващите е, че от МВФ настояват дефицитът да се намали, защото това е един от основните индикатори, които те следят. Предвид приключването на мисията на фонда в края на тази година и следейки изказванията на ръководителя за България Ханс Фликеншийлд, от МВФ може би настояват политиците да предприемат бързи мерки за намаляване на дефицита.
    Увеличението на данъчната тежест има много странични ефекти, но намалението на търговския дефицит не е сигурно, особено в рамките на кратък период от време. Основният ефект, който ще предизвика увеличаването на косвения данък, ще бъде намаление на икономическата активност и отдръпване на част от инвеститорите поради по-ниската норма на печалба от инвестициите, изкривяване на пазара, създаване на допълнително стимули за сива икономика и поставяне на част от българските производители в по-неконкурентна среда. В европейските държави производители от различни сектори плащат значително по-ниско ДДС за продукцията си поради диференцирани ставки по ДДС. Допълнително увеличаване на ДДС в страната ще задълбочи още повече тези неравновесия. А в краткосрочен план вносът може дори да се увеличи, защото е необходимо време, докато икономическите агенти се нагодят към промените в средата. Вносът на суровини за бизнеса е нееластичен спрямо дохода и цената в краткосрочен план, а от друга страна, алтернатива на оскъпената вътрешна продукция могат да бъдат вносните стоки.
    Политиците все пак могат да направят нещо по-въпроса с търговския баланс. И това е да намалят данъчната тежест, за да бъдат българските стоки и услуги по-евтини и да отразяват реалната им себестойност. Данъците изкривяват информацията и създават свръхданъчно бреме. Проблемите в икономиката не се лекуват чрез задълбочаване на източниците на тези проблеми, а чрез тяхното премахване.

    *Авторът работи в Института за пазарна икономика

Всички материали са собственост на Info.Mitnica.com
Препубликуването им без знанието и съгласието на авторите е забранено!