Европа прави мегасъюз срещу китайския дъмпинг

добавено: 15.09.2005 г.

Зорница Маркова, Dnevnik.bg

        България скоро ще бъде включена в гигантско безмитно обединение за противостоене на евтиния китайски внос на текстил. В зоната ще влизат 41 държави от Европа, Северна Африка и Близкия изток. Европейците си взеха поука и в следващите 30 месеца трябва да бъде изграден мегаклъстър, в който с помощта на страните с евтина работна ръка на юг и изток от Европейския съюз ще бъде намалена зависимостта от Китай, съобщи в."Уолстрийт джърнъл".
        Споразумение за огромна безмитна зона от Исландия до Египет ще бъде подписано до края на тази или през следващата година и тя ще важи за текстила, трикотажа, обувките, кожените изделия и някои облекла, допълва изданието. Попадането на България в такава зона носи определено повече преимущества за българското производство, отколкото негативи, коментира председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил Петко Шишков.
        Става дума за форсиране на т.нар. Европeйско-средиземноморско партньорство ("Евромед"), основано на среща на търговските министри в Палермо през 2003 г. и обединяващо 41 държави. До края на 2007 г. ще действат защитни квоти за китайски внос в ЕС и европейски лидери смятат, че дотогава може да се изгради нов защитен механизъм. Той предвижда платове и кожа да се изпращат от ЕС в средиземноморските държави, където от тях да се ушиват дрехи и обувки, които се връщат по европейските магазини, без за това да се плащат мита. "Това е един ефективен начин районът да стане по- конкурентоспособен на Китай", призна и говорителят на ЕС по търговските въпроси Питър Пауър. Контрамерки срещу вълната от евтини китайски текстил, облекла, обувки и детски играчки прилагат или подготвят и други големи пазари като САЩ и Южна Америка. Мексико например, откъдето се предполага, че минава значителна част от контрабандата на китайски стоки за САЩ, наложи през август 533% мито за бебешки обувки и 144% за велосипеди, произведени в азиатската държава.
        Идеята за зона "Евромед" не е нова и основната й цел е да се инвестира ноу-хау за нови технологии и обучение, така че Европейският съюз да си осигури производството на облекла, което е близо до пазара, каза Петко Шишков. В момента западните компании, които са изнесли производството си в Китай, търпят загуби заради високите транспортни разходи и отдалечеността на пазара. Пристигането на пратка от Китай с кораб отнема 26 дни, докато от Турция тя пътува до Европа по-малко от седмица. От друга страна, въвеждането на облекчен митнически режим за страни като Мароко, Тунис и др., които и в момента са основен доставчик на облекла за ЕС, ще ги направи по-конкурентоспособни спрямо България, предупреди Шишков. Допълнителни рискове носи оскъпяването на работната ръка в България след приемането й в ЕС. След създаването на "Евромед" зоната може да се очаква известно пренасочване на поръчки към страните от другата страна на Средиземно море, коментира Шишков. Това поставя предизвикателството пред българските производители да задържат западните си партньори, като им предлагат по-високо качествено и бързо изпълнение на поръчките.
        Страните от "Евромед" вече засилват връзките си с ЕС в сферата на производството в рамките на отделни споразумения за свободна търговия. През миналата година, т.е. преди да отпаднат митата за китайския внос, обемът на техния текстил, който вкарваха в ЕС, бе в пъти повече от този на Китай. Износът на текстил от ЕС към Северна Африка, Турция, Румъния и България бе за 15.2 млрд. евро (42% от целия текстилен износ на съюза). Вносът пък от тези страни - предимно на готови облекла - бе за 24.4 млрд евро (35% от целия текстилен внос)."Има търговци, които до блокадата на китайските стоки през лятото почти изцяло бяха заложили на Азия, но сега това вече е риск, който никой не желае повече да поема", обяснява пред "Уолстрийт джърнъл" Албрехт фон Тюхсес, говорител на "Метро". "Притесниха се от Китай и сега тропат на вратата ни", казва пред агенция "Дау Джонс" Октай Ерийълмаз, собственик на турските плетачни фабрики "Ашли Орме". Той изпълнява поръчка за 145 хиляди пуловера за новите есенно-зимни колекции - със 100 хиляди повече в сравнение със същото време на миналата година.
        Турските производители на плетени дрехи внасят по-голямата част от преждата си от Италия. В Мароко и Тунис бързо растат поръчките от Испания и Португалия за памучни панталони и рокли. Според експерти, цитирани от "Уолстрийт джърнъл", плетивата, изискващи по-сложна ръчна работа, вероятно ще останат в евтините азиатски работилници, макар че започнат да се прехвърлят от Китай към Камбоджа, Индонезия и Бангладеш. Но по-елементарните като производствен процес продукти ще бъдат изтеглени по-близо към Средиземноморието. Италианската група "Бенетон" вече обяви, че ще фокусира производството си към Турция и страни в Източна Европа. Паневропейската организация на текстилния сектор "Еуратекс" заяви, че може да помогне на дейността на "Бенетон" и на германската "Хюго Бос" в Турция и на мароканското дънково производство на испанската "Тавекс Алгодонера". "Средиземноморският район е най-важният ни експортен пазар. Искаме да задържим колкото може повече производство на текстил и облекла в ЕС и близките му държави", казва Франческо Марчи, правен съветник на "Еуратекс".
        Масираният внос на текстил и облекла от Китай и отпадането на квотите от началото на годината се отрази и на българските компании в бранша. През първите четири месеца на 2005 г. България е внесла в ЕС облекла на стойност 306 млн. евро и бележи незначителен спад от 1%. Трябва да се има обаче предвид, че до миналата година страната отчиташе среден ръст от 10-20 на сто всяка година. По думите на Шишков има сътресения в производството и износа за ЕС и това се усети най-вече в средата на шестмесечието от компаниите, които произвеждат тениски и други облекла, при които формата на транспортиране не е от значение. Облеклата, които се пренасят на закачалки, не бележат съществен спад, допълни той.
        В България има и примери на чужди компании, които взеха решението си да прекратят производството си в страната. Така например съвсем наскоро турският холдинг "Мендерес" обяви, че ще затвори фабриката си за памучни тъкани в Свиленград. Източници от компанията съобщиха, че причината е понижените цени на текстилното производство на международния пазар и увеличението на себестойността на произведената продукция в Свиленград. Основният проблем обаче е масираният китайски внос на текстил и текстилни изделия в САЩ, където "Мендерес-България" изнасяше по-голямата част от продукцията си. Данните на Евростат обаче показват, че България е една от страните, които най-малко са засегнати от масирания внос на китайски стоки. Докато спадът за четиримесечието е едва 1%, има страни, които бележат значително по-голям спад. Единствените държави с ръст на вноса за ЕС са Китай (60%) и Индия.
        От началото на годината обаче се наблюдава положителна тенденция, при която западни компании за висококачествени облекла зачестяват поръчките си за България или търсят нови партньорства. Причината е в поскъпването на работната ръка в новите страни - членки на ЕС. Компании като "Гери Вебер" и "Делмод" са търсили възможности да произвеждат у нас, съобщи Шишков.