Автори: Нейрин Ренизал, Богомила Кадиева, Валентин Младенов, Валентина Янева, Нели Дойнова и Рени Ивайлова
студенти в Стопанска Академия “Димитър А. Ценов“, гр. Свищов
специалност "Стопански и финансов контрол"
Магистърска програма "Валутен, митнически и данъчен контрол"

добавено: 07.07.2023 г.

Дигитализацията намира приложение във всяка една сфера на световното стопанство и се превръща в неизменна част при функционирането на икономиката и ежедневието като цяло. Първоначалното й развитие в края на XX век се дължи преди всичко на иновациите в технологичния сектор и ако по това време ползването на дигитални решения е било лукс, то днес това е неоспорима необходимост. Глобални процеси като климатичните промени, оскъдните ресурси и затрудненият достъп до тях, здравната криза от 2020 г. и др. предопределят интензивния темп на нейното развитие, който има за основна цел намаляване на негативните им влияния. Внедряването на иновативни дигитални решения води до по-пълноценно използване на световните ресурси, опазване на околната среда чрез развитието на кръговата икономика, модернизиране на веригите за доставки, минимизиране на разходите и др.
Митниците са неизменна част от световната търговия и те играят все по-голяма роля за правилното прилагане на тези политики, що се отнася до движението на стоки през международните граници. Тяхното цифровизиране е все по-належащо, като в ЕС посредством дигитализацията на митническия контрол се цели постигането на баланс между облекчаване на митническите формалности за законния бизнес и упражняването на ефективен контрол с цел опазване финансовите и икономическите интереси на ЕС, защита на околната среда, бизнеса и гражданите на Съюза.
Дигитализацията на митниците е сложна и многопластова трансформация, която от една страна предоставя множество възможности за оптимизиране работата и структурата на митниците, но също така изправя администрациите пред множество предизвикателства в процеса на цифровия преход. Дефинирането на ползите и възможните заплахи дава по-ясна представа за значението на дигитализацията на митниците. Без да претендираме за изчерпателност и като отчитаме факта, че отделните процеси по дигитализация са в различен етап от своята разработка, внедряване и функциониране, то основните възможности и предизвикателства пред митниците могат да бъдат обобщени както следва:

• Електронна обработка на данни и работа в безхартиена среда
С влизането в сила на Регламент (ЕС) № 952 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митническия кодекс на Съюза (МКС) се приема комуникацията между митническите органи и икономическите оператори (ИО) да се извършва по електронен път. Това означава, че не само митническите декларации се подават, обработват и приключват с помощта на митническите информационни системи, но и цялостната комуникация при искане за разрешаване на специален режим например, се извършва също по електронен път. Този индиректен начин на „общуване“ с митническите органи не предполага личен контакт, като това от своя страна свежда до минимум възможностите за проява на субективизъм и корупционни практики. От друга страна разработването на функционални информационни системи е сериозно предизвикателство за митниците, тъй като са необходими много време и значителен финансов ресурс, което води до тяхното поетапно внедряване.
Работата с електронни документи е регламентирана с Решение №70/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно безкнижната среда в митниците и търговията. Цялостното изпълнение на това решение дава възможност за значителни улеснения на бизнеса при взаимодействието му с митническите органи, тъй като води до спестяване на време, на ресурси и минимизира възможността от загубата на важна информация или от умишленото манипулиране на данните в документ, издаден на хартия. Към момента този процес още не е финализиран, макар че е отбелязан значителен напредък в това отношение. Въпреки това все още редица митнически документи се издават и обработват само в хартиен вариант, например сертификата за движение на стоките EUR.1. Други документи като Карнета TIR например се използват както в електронен формат, така и на хартия. На практика процесът за въвеждане на изцяло безкнижна среда в търговията е много сложен процес, който в значителна степен е дигитализиран от страна на митниците, но са необходими усилия и от останалите участващи страни като икономическите оператори и другите държавни органи, които имат отношение към вноса и износа на някои видове стоки.

• Автоматизиране на процесите при внос, износ и транзит на стоки
Комуникацията в електронна среда и използването на електронни документи са само един етап от цялостната дигитализация на митниците. След подаване на митническата декларация по електронен път, тя трябва да бъде обработена от митнически служител, за да се задейства декларираният митнически режим. Това включва извършване на задължителни документални проверки и валидиране, чрез които се установява съответствие на операцията с приложимите митническите формалности. С навлизането на новите версии на европейските и националните митнически системи за внос, износ и транзит на стоки, тези проверки стават все по-автоматизирани. При установяване на несъответствие системите уведомяват декларатора автоматично, а намесата на митнически служител е необходима при идентифициран по-висок риск за пратката. Автоматизацията на процесите дава възможности за по-бързо обработване на декларациите и задействане на режимите, минимизиране на грешките, които се допускат при попълване на декларациите, освобождаване на митническите служители от рутинни задължения и насочване на усилията им към дейности, които изискват задължителна човешка намеса. Автоматизирането на процесите в митниците безспорно се свързва и с риска от намаляване числеността на служителите в митническите администрации поради изместването на човешкия фактор от „умни“ компютърни системи.

• Автоматичен обмен на данни
Навременният обмен на данни е от изключително значение не само за националните митнически администрации на страните членки, но и за DG TAXUD към Европейската комисия (ЕК), която отговаря за правилното функциониране на Митническия съюз. Митническата територия на ЕС е съставена от териториите на страните членки и на практика често стоки се въвеждат в или извеждат от една страна членка, докато митническата декларация се задейства в друга. Поради това от особена важност е информацията да се предава своевременно, да е вярна и пълна. Тази потребност се осигурява от организирания автоматичен обмен на данни в реално време между отделните европейски митници, който наред с всичко останало минимизира случаите на забавяне на информация или нейна загуба. Обменът на информация помага също така европейските митнически органи да работят в по-тясна връзка помежду си, да обменят опит и добри практики, както и да предприемат съвместни контролни действия при международни операции за предотвратяване на измами, контрабанда на стоки, трафик на наркотични вещества и др.
Основно предизвикателство тук се явява свързаността на отделните митнически информационни системи на държавите членки и осигуряване на нейната непрекъсваемост. На практика митниците трябва да следват еднакви бизнес модели, въпреки съществуващите разлики в използваната от тях архитектура, интерфейс и функционалности на собствените им системи.

• Обработка, анализ и съхранение на данни
Всеки ден в ЕС се обработва значително количество митнически декларации за внос, износ или транзит на стоки. Това означава, че Съюзът борави с огромно количество информация, която трябва да бъде обработена и анализирана прецизно с цел осъществяване на ефективен митнически контрол. Добър пример за това е анализът на риска, който се извършва преди въвеждането / извеждането на стоки от митническата територия на Съюза и въз основа на получените резултати от него могат се предприемат допълнителни контролни действия за пратки, които носят по-висок риск от нередности. В това отношение дигитализацията в митническия контрол предоставя големи възможности за събиране, обработка и съхранение на редица данни за извършването на адекватен анализ на риска. Благодарение на дигитализацията на митниците днес е възможно стоковият поток да се обработва бързо и същевременно да се извършва ефективен контрол и осигуряване на защита и безопасност на европейските граждани, на стопанската дейност и на околната среда, както и да бъдат защитени финансовите интереси на ЕС и страните членки. Обработката на „големи данни“ дава възможност за извършване на задълбочени анализи по редица показатели, които могат да са в помощ за изграждане на бъдещите стратегии за развитието на европейските митници.
Най-голямото предизвикателство при събирането и работата с голямо количество данни е допускането на неоторизиран достъп, който може да доведе до тяхното умишлено манипулиране или кражба. Ето защо държавите членки и DG TAXUD не трябва да пестят средства за внедряване на адекватни мерки срещу кибер атаки. В същото време е важно и осигуряването на „вътрешната сигурност“ на данните с цел предотвратяване на неоторизирани действия от страна на самите митнически служители.

• Внедряване на иновативни дигитални решения като изкуствен интелект, Интернет на нещата, блокчейн и др.
Имплементирането на съвременни дигитални решения като изкуствен интелект (AI), интернет на нещата (IoT) и блокчейн технологиите могат да изведат дигитализацията на митническия контрол на едно ново, по-високо ниво. Така например във функционалността на митническата система за вноса (ICS2, фаза 2) използването на AI е факт, но реалните резултати от действието му ще бъдат видими на един по-късен етап (системата се самообучава). От своя страна IoT може да предостави големи ползи за проследяване в реално време на транзитните товари и по този начин превантивно да се предотвратяват злоупотреби и контрабанда. Блокчейн технологията пък би могла да предостави възможността за цялостна проследимост на промяна на данните в митническите информационни системи или в складовите и счетоводните програми на Одобрените икономически оператори (ОИО) с цел предотвратяване на преднамерено манипулиране на значима информация. Тези иновативни дигитални решения носят голям потенциал от възможности за развитие на дигитализацията в митническия контрол, но предварително следва да се оценят и всички рискове и предизвикателства, които би могло да доведе използването им.

Дигитализацията на европейските митниците е нелек процес, който изисква синхронизация на действията в тази посока от всички страни членки и ЕК и бъдещото му развитие е свързано с влагането на големи усилия и финансови ресурси. В същото време постигането на заложени в МКС основни цели пред митниците за облекчаване на формалностите за легалния бизнес и осъществяване на ефективен митнически контрол с цел защита на гражданите, икономиката и околната среда, не биха били възможни без извеждане на дигиталната трансформация на преден план и намиране на ефективни и ефикасни решения за справяне с всички предизвикателства.