добавено: 23.01.2015 г.

Източник: МФ

     Настоящият анализ на приетите промени в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност (обн. ДВ, бр.107 от 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г. е изготвен с цел да се оцени влиянието и ефектите, които оказват промените върху бюджетните приходи, развитието на пазара на течни горива и конкуренцията, административната тежест и разходите за икономическите оператори.

      Анализът разглежда и основните мотиви за промяната на законовите разпоредби.

      Приетите промени в чл. 118 от ЗДДС са част от цялостна стратегия за осъществяване на превантивен и последващ ефективен контрол от приходните агенции върху целия процес, свързан с движението и доставките на течни горива от производител и вносител до краен потребител. През 2012 година от Националната агенция за приходите и Агенция „Митници" са изготвени анализи и оценка на риска от укриването на акцизи, ДДС, корпоративен данък и данъци върху доходите на физическите лица при доставките и продажбите на течни горива на територията на страната.

      Данните от анализите показват наличието на значителен риск по отношение на доставките на течни горива, като най-рискови са оценени доставките на дизелово гориво.

      При общо средногодишно потребление на дизелово гориво от 3 391 500 хил. литра за анализирания тригодишен период, декларираните средногодишни доставки за същия период са в размер на 2 163 160 хил. литра.

      Видно от анализа, средногодишно не се декларират 1 228 340 хил. литра дизелово гориво, което като относителен дял представлява 36,2%.

      Анализът показва, че с най-голям относителен дял от недекларираните доставки, т.е. най-рискови са доставките с получатели от икономическите сектори - „Селско стопанство" - 48,1% и „Транспорт" - 34,5%. Тези два икономически сектора са и най-големите потребители на дизелово гориво в страната.

      В резултат на изготвените анализи е разработена стратегия за предотвратяване укриването на данъци при доставките на течни горива.

      В началото на 2013 г. са приети промени в чл. 118 от ЗДДС, с които е въведен контрол върху процеса свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и е създадена законова възможност за обмен на данни между информационните система на двете приходни агенции.

      С промените са обхванати доставките и продажбите на течни горива, като е регламентирано изключение, съгласно което лицата, извършващи зареждане на превозни средства, машини, съоръжения и друга техника за собствени нужди, да се отчитат по облекчен ред (да не се използват нивомерни системи и електронни системи с фискална памет) при изпълнението на следните условия: плащанията да са извършени по банков път; да не се извършват продажби на течни горива; лицата, извършващи зареждането, да подават данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите.

      Анализът на данните за 2013 г. в резултат на автоматичния обмен на информация между информационната система БАЦИС на Агенция „Митници" и информационната система за контрол на горивата (ИСКГ) на Националната агенция за приходите показва, че въпреки приетите законодателни промени се наблюдава намаление само с 6-7% в дела на продажбите на течни горива без платен акциз и ДДС и за около 30% от потребените горива не са внесени дължимите данъци.

      Следва да се отбележи, че се запазва и тенденцията по отношение на най-рисковите получатели на дизелово гориво - „Селско стопанство" и „Транспорт", като най-рисковите обекти, са именно обектите попадащи в изключението на чл. 118 от ЗДДС - обекти, разположени на територията на различни предприятия (селскостопански дворове, транспортни, строителни и промишлени предприятия и др.) - т.нар. „ведомствени бензиностанции".

      Липсата на правна уредба, която да регламентира дейността на „ведомствените бензиностанции" и недостатъчната информация за използваните горива от тези обекти е причината приходните администрации да не разполагат с необходимите данни за осъществяване на ефективен превантивен и последващ контрол.

      Въпреки, че изключението е само по отношение на зареждането с горива за собствени нужди, не може по безспорен начин да се установи дали от тези обекти се извършват зареждания само на собствени превозни средства, машини и съоръжения или се извършват и нерегламентирани продажби на течни горива без платени данъци, както и дали в тях не се зарежда нелегално гориво, за което не са издадени документи.

      Сравнителният анализ показва, че общият брой на бензиностанциите за продажба на горива на територията на страната е 3 105, при над 30 000 обекти за зареждане на горива - „ведомствени бензиностанции".

      В сила от 1 януари 2015 г. са приетите промени в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност с цел, от една страна повишаване на бюджетните приходи чрез проследяване на целия процес свързан с доставките и движението на течни горива от производител и вносител до краен потребител и предотвратяване укриването и невнасянето на данъци, а от друга страна за недопускане появата на течни горива с неясен произход и качество в търговските обекти и другите обекти за съхранение на горива.

      Съгласно промяната на ал. 8 всички данъчно задължени лица, които извършват зареждане на течни горива за собствени нужди са длъжни да регистрират и отчитат зареждането по реда на Наредба № Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане продажбите чрез фискални устройства.

      Промяната се отнася, както за земеделските производители, които зареждат за собствени нужди селскостопански машини и техника, така и за лица, осъществяващи транспортни, спедиторски, производствени, строителни и други дейности.

      Оценка на въздействието

      Въздействие върху:

      Бюджетните приходи Мярката ще доведе до увеличаване на бюджетните приходи от акцизи, ДДС, корпоративен данък и данъци върху доходите на физическите лица.

      Загубата за държавния бюджет от укрити данъци по нерегламентираните доставки и продажби на течни горива се оценява на 1,1-1,2 млрд. лева

      Пазара на течни горива и конкуренцията Мярката ще доведе до намаляване на нелоялната конкуренция на пазара на течни горива. Конкуретнтото предимство за недобросъвестните лица, в резултат на укритите данъци води до изкривяване на пазарната среда и се отразява негативно върху лоялните икономически оператори.

      По данни на браншови организации, в резултат на нелоялната конкуренция на „ведомствените бензиностанции", в малките населени места са закрити 700 малки бензиностанции и са освободени от работа 2 500 заети лица.

      Създаването на конкурентно предимство е в противоречие с един от основните принципи на Конституцията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията „законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява нелоялната конкуренция и защитава потребителя".

      Очаква се и намаление на обектите за нерегламентирано разпространение на течни горива.

      Търговските обекти за продажби на горива (бензиностанции) на територията на страната, регистрирани в НАП са 3105, в т.ч. 315 ведомствени бензиностанции, които извършват зареждане на собствени транспортни средства, машини и съоръжения, и продажби на горива.

      Регистрираните бензиностанции са оборудвани с нивомерни системи и електронни системи с фискална памет и предават данни по дистанционна връзка с НАП за извършените продажби и наличните количества горива в резервоарите за съхранение.

      По неофициални данни, обектите от които се извършва зареждане с течни горива на собствени превозни средства, машини, съоръжения и друга техника са над 30 000. За тези обекти за съхранение и зареждане на горива, държавните и регулаторни органи, не разполагат с информация нито за тяхното местонахождение, нито за техническото оборудване и вместимостта на резервоарите и съдовете за съхранение на горива.

      В една значителна част от тези обекти, резервоарите са с вместимост по-голяма от резервоарите на бензиностанция и за резервоари се използват бракувани вагон-цистерни с вместимост 60 000 или 70 000 литра или бракувани автоцистерни с вместимост 5 000, 10 000 или 20 000 литра.

      По данни на „Холдинг БДЖ" ЕАД само за периода 2011-2014 г. са продадени 255 вагон-цистерни, в т.ч. 231 цистерни с обем 71 куб.метри (вместимост 70 000 литра) и 24 цистерни с обем 61 куб.метри (вместимост 60 000 литра).

      Резервоарите на бензиностанциите са с обща вместимост от 10 000 до 50 000 литра.

      Средногодишното количество продадени горива от една бензиностанция е в размер на 996 хил. литра.

      Анализът показва, наличие на изключително висок риск от обектите за зареждане на горива за собствени нужди да се извършват и нерегламентирани продажби в особено големи размери.

      Намаляване на сивата икономика Мярката ще доведе до намаляване дела на сивата икономика. Съгласно доклад на Европейската комисия България е на първо място от държавите-членки на ЕС с най-висок дял сива икономика - 32,2% от БВП.

      Опазване на околната среда и противопожарна безопасност Мярката ще доведе до предотвратяване на потенциални рискове от замърсяване или увреждане на околната среда в резултат на изтичане или разлив на горива в почвата, както и от химични реакции и излъчване на вредни емисии във въздуха, получени при смесване на горивата и остатъци от препарати в съдовете, приспособени за съхранение на горива.

      Мярката ще доведе до предотвратяване на потенциални рискове от аварийни и бедствени ситуации, в резултат от неправилното съхранение на горива в необезопасени съдове, които не отговарят на изискванията за противопожарна безопасност.

      Проверките на държавните контролни органи показват, че течни горива и особено дизелово гориво се съхраняват във следните видове резервоари и съдове - бракувани вагон-цистерни и автоцистерни, метални варели, пластмасови контейнери, бидони и други. Дизелово гориво се съхранява от земеделските производители в пластмасови контейнери с вместимост от 1 000 литра. Пластмасовите контейнери са контейнери, в които се продават препарати за растителна защита и са приспособени от лицата за съхранение на горива.

      Липсва информация, доколко използваните резервоари и съдовете за съхранение на течни горива съответстват на екологичните норми и стандарти и изискванията за противопожарна безопасност.

      Административната тежест и разходите на лицата за привеждане в съответствие с промените в ЗДДС Разходи на лице, в зависимост от резервоарите и съдовете за съхранение:

      Обекти със стационарни подземни резервоари и неподвижно прикрепени резервоари - за оборудване на резервоар с нивомерна система и ЕСФП - 6 000 лв. с ДДС и бензиноколонка от одобрен тип - 2 000 до 5 000 лв.;

      Автоцистерна, отговаряща на изискванията на АДР конвенцията - 1 500 лв. цена с ДДС на ЕСФП;

      Автоцистерна, неотговаряща на изискванията на АДР конвенцията - 4 200 - 4 700 лв. цена с ДДС на ЕСФП;

      Стари цистерни, неподлежащи на привързване към система за контрол - 6 000 - 7 000 лв. цена с ДДС.

      Обща оценка на разходите на икономическите оператори не може да се изчисли, поради липса на официални данни за броя на обектите и съдовете за съхранение.

      Предложения за промени по проекта на НИД на Наредба Н-18 от 2006 г.:

      1. Всички обекти със стационарни подземни резервоари за съхранение на горива, от които се извършва зареждане на течни горива, да бъдат оборудвани с нивомерна система и електронна система с фискална памет и следва да отговарят на всички изисквания за търговски обект (бензиностанция).

      Обектът трябва да има акт за въвеждане в експлоатация/разрешение за ползване от ДНСК. В акта/разрешението се включва строителството, монтажа, вместимостта на резервоарите, колонките стандартизирани от органите по метрологичен надзор, електрическото захранване, заустването на отпадните води от замърсяване и други.

      2. Всички обекти с неподвижно прикрепени към земята резервоари или контейнери с капацитет на съда над 1 000 литра да бъдат оборудвани с нивомерна измервателна система и електронна система с фискална памет. Те следва да отговорят на строителните, противопожарните и екологичните норми и стандарти, съгласно действащото законодателство.

      3. Всички обекти със съдове за съхранение на горива под 1 000 литра, като общото заредено количество гориво за календарната година не трябва да превишава 2 000 литра, да бъдат освободени от измервателни уреди и фискални устройства. В тези случаи лицата ще подават данни в НАП за получените количества горива като получатели по доставка.

      4. Всички автоцистерни, чието предназначение е транспортиране и зареждане на горива, да бъдат оборудвани с ЕСФП без нивомерна измервателна система.

      Автоцистерните трябва да имат издадено разрешително от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията по Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR 2003), което дава право да се транспортират опасни вещества, каквото е дизеловото гориво.

      5. Въвеждане на регистрация в НАП за всички обекти и съдове по т. 1, 2, 3 и 4. Регистрацията по т. 1, 2 и 4 ще се извършва след издаден протокол от съответните компетентни органи за спазване на изискванията за съответния обект.

      6. Въвеждане на забрана съдове за съхранение на горива да се превозват с друго транспортно средство, различно от автоцистерна с цел недопускане на бедствия и аварии, включително и при пътно-транспортно произшествие.

      Следва да се отбележи, че съгласно глава 3.2 от Приложение А и В към ADR спогодбата „в преносими контейнери за гориво могат да се пренасят максимум 60 литра в една транспортна единица".

      7. Обектите за съхранение на горива трябва да имат разрешително за ползване от: Дирекция за национален строителен надзор (ДНСК), Регионална инспекция за опазване на околната среда и водите (РИОСВ), Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) и Районна служба „Пожарна и аварийна безопасност" (РСПАБ).