добавено: 21.02.2007 г.

интервю с Асен Асенов,
Директор на Агенция "Митници"
автор: Дневник.bg

    Режимът на активно усъвършенстване създаде големи проблеми на компаниите в началото на годината. Защо митниците не успяха да реагират навреме?

    - Става въпрос за заварени случаи. До 1 януари 2007 г. при работа на ишлеме с партньори от Европейския съюз българските компании работеха по системата "активно усъвършенстване" с режим на отложено плащане. Това означава, че компанията внася стоката на клиента от една държава, преработва я и после я връща. Само че до 1 януари старите държави членки за нас са били чужд пазар, а след тази дата единен пазар с еднакви митнически правила и когато режимът на "активно усъвършенстване" след 1 януари е трябвало да бъде прекратен, се е появил проблемът. Защото, приключвайки този режим, ние като митници вече не можем да реекспортираме стоката, защото сме част от ЕС. Съществуваха два варианта. Компаниите да работят по процедурата Т1 - чуждата компания изчислява каква част от компонентите в това изделие е произведена в чужбина и на място се определя размерът на ДДС. Този вариант обаче не беше одобрен. Европейските колеги предложиха да издадем документ Т2L, който удостоверява статутът на стоката и въз основа на него тя се пуска в свободно обращение (аналогът на внос). Това означаваше, че компаниите, които досега не са плащали ДДС в страната, трябва да го платят. Те отказаха с мотива, че стоката не е тяхна собственост. Колегите от Еврокомисията потвърдиха, че T2L не може да бъде издаден, без стоката да е пусната в свободно обращение. Тогава използвахме възможността на Закона за ДДС, член 58, който позволява стоката да се пусне в обращение без платен данък, но при строго определени условия - компаниите да докажат, че стоката е напуснала фискалната територия на страната. Този вариант беше възприет и от компаниите, и от нас и след като агенцията издаде в средата на януари точните указания, компаниите успяха да реализират доставките си.

    От юли митническата администрация започна да събира акцизите. Какво се промени в работата ви от 1 януари и защо се появиха проблеми с някои вносители на алкохол и цигари?

    - Законодателството при акцизите е твърде обемно, знаете, че в края на миналата година направихме допълнителни промени и в закона и в правилника към него. След 1 януари българските митници се включиха към европейската система за контрол на движението на акцизни стоки на територията на 27-те държави членки. В областта на акцизите при трите вида хармонизирани стоки - горива, цигари и алкохол, нашата митница следи всяко тяхно движение. Примерно, ако гориво от Румъния или Гърция пътува за България, то задължително става с придружаващ административен документ (ПАД), който удостоверява, че стоката е пристигнала в България. Агенцията е свързана с Единната европейска информационна система, в която лицензираните данъчни складове във всяка една държава са включени в тази система. И когато стоката идва към или отпътува от България, ние автоматично можем да установим дали този склад съществува. Когато стоката пристига на наша територия, тя се поставя на режим "отложено плащане". Той позволява на компаниите да оставят стоката в лицензирания склад и да платят акциза, след като тя напусне склада. Големите търговци, които искаха да лицензират складовете си, можеха да го направят още през миналата година. Те го направиха и ние издадохме над 250 подобни лиценза. Компаниите, които не искаха да имат склад, но желаеха да получават акцизни стоки с ПАД, също можеха да търгуват. Това са т.нар. регистрирани търговци, които обаче нямат право на отложено плащане, защото не притежават склад. Те са длъжни да платят акциза още при получаването на горивата, цигарите или алкохола. И това доведе до брожението сред бизнеса в началото на годината. За други обаче това не беше проблем. Напротив, някои големи компании с бърз оборот предпочитат да работят без склад, защото реализират продукцията си веднага и не са длъжни да плащат за лицензиране на склад.

    Как сработи информационната система на митниците от 1 януари и имаше ли проблеми?

    - За мен агенцията реализира успешно присъединяване към европейските информационни системи. Това си беше "тиха малка революцийка", защото се вързахме за двете системи - TARIC и NCTS, и те функционират добре във всички митнически учреждения. Има технически зони, които трябва да се усъвършенстват, но главната цел е свързана с проекта на Европейската комисия. В момента тече модернизация на митническите процедури с въвеждането на променения митнически кодекс, който ще се прилага директно в България. Очакванията са този кодекс да задейства в края на 2008 г. или началото на 2009 г. Този кодекс върви паралелно с проекта за електронните митници (e-customs). Целта е митниците да станат входно-изходната точка, в която бизнесът да бъде обслужван по електронен път и фирмите само с електронен подпис да декларират стоките си за всички митнически режими. Първият етап от създаването на електронните митници се очаква да започне през 2009 г. и да приключи през 2015 г. Целта е всичките митници да работят по унифицираната система.

    Започнаха ли съкращенията в митниците и как върви преструктурирането?

    - С решение на Министерския съвет съставът на митническата администрация трябва да се редуцира с 204 щатни бройки. Имаме няколко алтернативи. От 1 януари бяха съкратени 15 митнически учреждения, най-големите от които са при Кулата и Дунав мост. В момента преместваме хората в три направления - по външните граници в регионалните дирекции Варна и Бургас, ако желаят. Вече има хора от София, Добрич и Благоевград, които се прехвърлиха натам. Второто направление са новите отдели за последващ контрол, които създадохме. Досега последващият контрол беше само в централно управление в София и в регионалните митници. Вече създаваме отдели, които ще извършват данъчни проверки и ревизии в 17-те митници. Изискванията са минимум там да работят по 4 служители. Третото направление, където ще пренасочваме митничари, е в звената по разузнаване и мобилния контрол. Образно казано, митниците ще представляват къща с две основни колони - едната е митническата дейност, другата е акцизът с новите функции по събиране и ревизии с последващ контрол. Ние ще продължаваме да оформяме контрола при вноса от трети страни и ще събираме акциза за трите вида стоки, които се произвеждат или внасят в страната.

    Какви са най-честите нарушения при събирането на акциза в рамките на общността и по какъв начин все още неопитните български митничари ще контролират процеса?

    - Последващият контрол се извършва върху търговските оператори. Например дадена фирма през годината е извършила сто вноса и е обявявала съответните тарифи, митническа стойност, всичко, както е по реда си. Ние обаче решаваме да го проверим. Отиваме на място и можем да извършваме ревизия за три години назад. Сверяваме счетоводните книги с това, което е декларирано пред митниците, и ако намерим нарушение, компанията си понася наказанието. Може да установим разлика в документи, в тарифно класиране, в митническата стойност. В някои случаи нарушителят може да доплати стойността на продукцията, която не е декларирал. Ние нямаме право да проверяваме търговски документи, ако стоката е внесена след 1 януари 2007 г., но ако е била под митнически контрол за три години назад, свободно можем да изискаме документите.

    На какъв принцип ще се правят тези проверки?

    - Подходите са два. Изработваме годишна програма, като се анализира рискът. Примерно в областта на режимите с отложено плащане или фирми, които имат освобождаване на вноса за някои данъци - набелязваме предполагаемите рискови области и отиваме в съответните компании. Освен тези планови проверки се извършва внезапен контрол и по сигнали. Тези сигнали могат да дойдат и от вътрешни наши звена, които при обмитяването са се усъмнили, и затова искат с последващия контрол да засекат декларирания внос със счетоводните документи. Проверки ще се правят и по сигнали на МВР, прокуратурата, НСБОП. Индикации могат да дойдат и от шефове на фирми, които са били криминално проявени лица и са вършили финансови измами. Сделките с акцизни стоки също ще подлежат на контрол и там се насочват другият тип проверки. Митническите отдели ще правят ревизиите по смисъла на ДПК, които са аналогични проверки на колегите от Националната агенция за приходите (НАП) по отношение на всички останали стоки. В централното управление в момента има три отдела с по 20 души. В регионалните дирекции има други пет отдела плюс 17-те митници - стават общо 22, минимум по 4 специалисти, стават 88. Това е минималният щат. Предвиждаме поне 120 души да работят в регионалните центрове, а на национално ниво около - 150 специалисти. Отделно действат мобилните групи, които са към митническото разследване. Те ще действат на терена по всяко време, както и сега, и ще контролират митническите проверки на самата граница. В техните правомощия ще бъдат и внезапните проверки в магазините и ако се установят примерно цигари без бандерол, те автоматично ще налагат глоби. Тези проверки се предхождат и от документален анализ на движението на стоката от едно на друго място в страната.

    Защо митниците продължават да събират минимална част от наложените глоби?

    - За мен това е заблуда, която се изтъква от определени хора като проблем за митниците, но на практика не е проблем. Митниците са единствената администрация, която още преди три години въведе инструмента на споразумението с нарушителя и той функционира изключително успешно. При констатирано митническо нарушение се съставя акт. Митничарят издава наказателно постановление, което подлежи на обжалване по съдебен ред. Тази процедура трае минимум 3 до 4 години и дори да спечелим, събирането на глобите става принудително чрез Агенцията за събиране на държавните вземания. Тогава предложихме тези споразумения, които действат на принципа на моркова и тоягата. Ако до един месец нарушителите си платят глобата, тя се намалява и задържаната стока се освобождава от митниците. В резултат хиляди нарушители предпочитаха споразумението пред дългите съдебни процедури. Само за миналата година по тази система са сключени 484 подобни споразумения, като приходите от глобите надхвърлят 2.4 млн. лв. Имаше случай, при който само един нарушител си внесе 94 хил. лв., което беше показателно за бързото оборотиране, което постигнахме с тези споразумения.

    Колко от заловените в нарушения митничари досега са осъдени и защо нямаше резултати от корупционните схеми, в които бяха замесени шефове на митниците в Горубляне примерно?

    - Имаме доста осъдени служители. С присъди са митничари от Бургас, Сливен... За други текат дела, но тях не мога да коментирам, преди съдът да се произнесе.