добавено: 11.05.2006 г.

Боряна Генчева, Десислава НИКОЛОВА, в.Капитал

    Горивата, внасяни от Русия, стават все по-скъпи, българските вина намират ниши, оголени от грузинските и молдовските.

    Дефицитът в търговията на България с Русия през 2005 г. достигна рекордните 2.7 млрд. долара - с 1.03 млрд. долара повече, отколкото през предишната година.

    Обяснението е, че около 90% от вноса от Русия са на горива и минерални продукти - нефт, газ, ядрено гориво, въглища. Заради поскъпването им вносът от Русия за миналата година нарасна като стойност с 57%.

    В замяна България изнася предимно хранително-вкусови и селскостопански стоки - най-вече вина, консерви, хлебарски и сладкарски изделия, тютюни, а също и козметика и лекарства. От 1992 до 2002 г. износът за Русия последователно е намалял от 683 млн. долара до 91.5 млн. долара. След тази година започва да нараства средно с около 20% годишно и през 2005 г. по статистика на митниците достига 152.6 млн. долара. Според експертни оценки, които отчитат и индиректните доставки, реалният внос е по-голям - над 200 млн. долара. Тези данни се потвърждават и от руската статистика, която отчита български внос 234 млн. долара за 2005 г.

    Въпреки всичко българският износ за Русия изглежда незадоволителен и ограничен като асортимент. Едва пет стокови групи формират над 85% от него. Сред тях основен дял имат вината. За последните две години износът им се е увеличил почти три пъти. “През миналата година имахме рекорден ръст (70%) и България беше втора при експорта на вина за руския пазар след Молдова, обясни Лилия Стоилова от Националната лозаро-винарска камара. “Една от основните причини е, че се отвори ниша, тъй като търговските взаимоотношения на Русия с основните износителки - Молдова и Грузия, се влошават”, обясни Здравко Джанков от “Вини Сливен”. България изнася за Русия предимно евтини трапезни вина. През тази година винопроизводителите се притесняват дали ще имат достатъчно качествено винено грозде, за да отговорят на руското търсене, което се очаква да се ориентира към по-високите ценови категории. Очакванията са, че ръстът на българското вино за руския пазар ще продължи.

    От Министерството на икономиката и енергетиката посочват като трудности пред българския износ за Русия конкуренцията на водещи световни компании и страни с ниски производствени разходи, високите разходи за маркетинг, ограничените финансови възможности на българските фирми; значителните чуждестранни инвестиции в руската лека и хранително-вкусова промишленост; наложилата се практика за доставка на стоки от склад на място при отложено плащане и свързаните с това рискове. Освен това проблем са безмитният или субсидиран внос в Русия от трети страни, ценовата неконкурентност на редица български стоки, тарифни и нетарифни бариери и други.

    Големите губещи при износа за Русия през периода 1992 - 2005 г. по данни на министерството са тютюнът и цигарите, машинно-техническите изделия, живите растения, плодово-зеленчуковите храни, маслодайните семена, месото и месните продукти, неорганични химически продукти, пластмаси, облекла, обувки, мебели и др.

    Перспективи

    Две предстоящи членства ще рамкират бъдещите търговски отношения между София и Москва - на България в Евросъюза и на Русия в Световната търговска организация (СТО).

    Очаква се, че след като България влезе в ЕС и започне да прилага общата му търговска политика, с нулеви мита ще се облагат до 94% от вноса от Русия при 88% сега (енергоресурсите), коментираха от Министерството на икономиката и енергетиката. При износ за Русия някои български селскостопански стоки ще бъдат субсидирани. Очаква се, че присъединяването на Русия към СТО ще гарантира, че страната ще спазва основните принципи на международната търговия и ще повлияе благоприятно върху търговския й стокообмен. В двустранните преговори с Руския по СТО България си е осигурила подобрен достъп на стоки и услуги до руския пазар. За група стоки сегашните ставки при третиране “най-облагодетелствана нация” ще се запазят, а в някои случаи ще се намалят от деня на присъединяване на Русия към СТО. Сред тях са колбаси и месни консерви, млечни продукти, пресни плодове и зеленчуци, тестени изделия, плодови и зеленчукови консерви, сокове, алкохолни напитки, тютюн, цигари, лекарства, козметични продукти, химически продукти.