добавено: 20.04.2006 г.

Зорница МАРКОВА, в.Дневник

    Секторът на облекла и текстил в България успя да устои на китайската инвазия през миналата година и макар и с някои трудности запази позициите си на международните пазари. Това показват актуалните данни на Българската асоциация на производителите и износителите на облекла и текстил за вноса и износа на облекла и текстил за миналата година. Добрата новина за бранша е, че общият износ е намалял едва с 0.8 на сто спрямо 2004 г., обясни председателят на асоциацията Петко Шишков. Общият обем на изнесената продукция е за над 3.26 млрд. лв., докато през миналата година експортът е бил за над 3.29 млрд. лв. В номинална стойност намалението е за близо 25 млн. лв.

    Действително браншът успя да преодолее първоначалния шок на китайската инвазия и намери мястото си в незаетите ниши. Това обясни мениджърът на производителя на облекла със собствената марка "Етере" - "Вени стил", Веселин Славчев. По думите му фирмите са се насочили към производството на по-малки серии на по-високи цени, които се продават и на по-платежоспособни клиенти.

    В номинална стойност най-големият спад е в групата на облеклата от трикотаж и той се изчислява за близо 85 млн. лв. За сметка на това обаче данните показват, че този спад се компенсира от износа на нетрикотажните облекла и плюсът в тази група е с около 50 млн. лв. повече от миналата година. Причината за спада в износа е фактът, че азиатските страни като Китай, Индия и др. са най-големият производител и износител за ЕС на трикотажни облекла. Втората група, която бележи най-голям спад, е тази на изкуствените и синтетичните нишки, като през 2005 г. износът е с над 18 млн. лв. по-малко, а целият износ се изчислява на над 102 млн. лв. Третата най-изоставаща група се определя като "други текстилни артикули за конфекция" и техният износ е намалял с близо 10 млн. лв. в сравнение с предходната година. Общият износен обем е за почти 77 млн. евро.

    Общият внос на текстил и облекла в България за миналата година се изчислява на 2.656 млн. лв. и това е с близо 30 млн. лв. по-малко от предходната година. Търговският баланс за миналата година е положителен е се изчислява на 608.4 млн. лв.

    Секторът продължава да бъде ориентиран към износа, сочи един от изводите в доклад за състоянието на компаниите за облекло и текстил в България, изготвен от текстилната асоциация. Според официалните данни на Националния статистически институт над 60 на сто от оборота на компаниите идва от продажби на външния пазар. Според експертите на асоциацията обаче е трудно да се изчислят реалните продажби в България и чужбина и компаниите изнасят между 80 и 90 на сто от продукцията си.

    Конкретно текстилът бележи ръст на износа от 4 на сто за миналата година. Обемът обаче е едва 15 на сто от продажбите на целия сектор. Износът на облекла през 2005 г. е спаднал с 2%.

    По-голямата част от износа на облекла и текстил отива за страните от Европейския съюз и това е над 80 на сто от целия обем. Вносът в ЕС дори бележи лек ръст за миналата година спрямо 2004 г. в рамките на 2 на сто. За сметка на това обаче секторът отчита спад на износа за най-важните пазари след ЕС, се казва още в анализа на асоциацията. Така САЩ от второ място отстъпват на трето, а спадът е с близо 40 на сто. Причината за това обаче е по-скоро поевтиняването на американския долар, отколкото отливът на поръчки за американския пазар. На второ място в износните пазари за българските облекла и текстил застава Турция, макар и този пазар да отчита спад с близо 20 на сто. Четвъртият по важност пазар в световен мащаб e румънският, който застава директно зад американския, сочи още анализът на асоциацията. Българските компании изнасят за Румъния продукция на стойност 46 млн. евро.

    Въпреки това западно- и централноевропейските пазари остават най-важни за българските производители на облекла и текстил. Най-голям пазар е Гърция, макар и през миналата година да има спад с 8 на сто на изнесената продукция. Продажбите на български облекла и текстил в Гърция са над 314 млн. евро за миналата година. За сметка на това продажбите в Италия бележат ръст от 9 на сто, а в Германия и Франция - по 2 на сто. Германия остава най-големият потребител на българските тъкани облекла, докато Гърция купува най-много от плетената продукция.

    Анализът на асоциацията откроява и някои потенциални за българската продукция пазари. Продажбите там са все ще малки, но с голям ръст - Финландия (почти двойно увеличение), Полша (31%), Швеция (18%), Хърватия (84%), Русия (78%), Украйна (55%). Категорично българската продукция има голям потенциал на пазара в Западна и Централна Европа, посочи Веселин Славчев от "Вени стил". По думите му като потенциален се очертава и руският пазар. Той не е разработен, но се правят първите стъпки, каза Славчев.

    Експертите на асоциацията правят извода, че секторът все още се нуждае от сериозни инвестиции. За периода от 2000 до 2004 г. чуждите инвестиции са 316 млн. долара. Това е 4.5 на сто от общия обем на преките чуждестранни инвестиции. През 2004 г. обаче има сериозен спад на вложенията в текстилното производство в сравнение с предходната година. За същата година обаче инвестициите в производството на облекла са се увеличили с 4 на сто. Трябва да се отбележи ограничената възможност на българските производители да инвестират в собствения си бизнес, се казва още в анализа.