добавено: 05.04.2006 г.

Светлана Найденова*, в.Капитал

    Противоречия между Закона за митниците и Закона за ДДС санкционират бизнеса с по-високи данъци

    Регистрирано в България производствено дружество със 100% чуждестранно участие е закупило собствени складове в Германия.
    Целта е цялата продукция на дружеството, произведена в България, да се изнесе в тези складове, откъдето да се продава в Германия и други европейски държави.
    Противоречия в Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и Закона за митниците ощетяват дружеството и го натоварва с двойно облагане.

    Какви са несъответствията

    Примерът, който разглеждаме, е действителен и за съжаление подобни практики се срещат все по-често напоследък. Причината за това са несъответствията, от една страна, между разпоредбите в един и същ закон, а, от друга, между разпоредбите в различни закони, които уреждат една и съща материя. Има и трети вид противоречия, които са между правните норми, които уреждат сделки и събития и самата същност на тези сделки и събития.
    Всеки месец в своите дневници за продажбите (по ЗДДС) дружеството:
    - декларира стойността на изнесената продукция като „доставки за износ”
    - в митническите декларации за износ коректно посочва, че изнася продукцията в собствени складове и заплаща износните митни сборове
    - в своите дневници за покупките в България - внос на суровини и покупка на материали в страната, посочва всички заплатени суми за ДДС.
    Съгласно Закона за митниците местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим „износ” (чл. 163). Разглежданият казус не включва износ на стоки, поставени под режим „пасивно усъвършенстване” и „временен износ”. ЗДДС обаче не третира като износ фактически изнесената продукция и санкционира дружеството. Този факт е много важен, защото при износ дружествата имат право на пълен данъчен кредит по ЗДДС.

    Съгласно ЗДДС (чл. 15, ал. 1) износ е налице, когато едновременно са изпълнени следните три условия:
    1. стоките се доставят от място на територията на страната до място извън територията на страната
    2. превозът на стоките от страната до мястото на доставката се извършва:
    а) от доставчика или от негово име, или
    б) от получателя или от негово име, ако получателят е чуждестранно лице, което няма обект на територията на страната; тази разпоредба не се прилага в случаите, когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни съдове за развлечения, както и за частни самолети и други средства за превоз за лични нужди
    3. доставчикът прехвърля собствеността или други вещни права върху изнасяните стоки на получателя.
    В разглеждания случай не е изпълнено третото условие, защото не е прехвърлена собствеността върху продукцията. От гледна точка на ЗДДС и правилника за неговото приложение това е вътрешен оборот за дружеството, а дейността на склада в Германия се третира като задгранична дейност и съгласно ЗДДС (чл. 33, ал. 2 т. 1) тези сделки не представляват износ. Те са освободени сделки, тъй като мястото на тяхното изпълнение е извън територията на страната.

    Какви са последиците

    За да ползва данъчен кредит, когато са налице освободени доставки (чл. 68, ал. 2 от Правилника за приложение на ЗДДС), разглежданото дружество трябва да умножи с коефициент изплатения ДДС при покупките. Коефициентът се намира, като се раздели сумата на данъчните основи на извършените облагаеми доставки за данъчния период (включително износа) със сумата на данъчните основи на всички извършени от дружеството доставки (включително освободените). В разглеждания случай всички извършени сделки от дружеството се третират като освободени и следователно числото 0 ще трябва да се раздели на стойността на освободените сделки. От казаното дотук става ясно, че ако за конкретен месец дружеството е заплатило ДДС на стойност 20 000 лв. при внос и за покупки от страната, няма да ползва нито един лев данъчен кредит, тъй като съгласно ЗДДС и правилника за неговото приложение коефициентът ще бъде равен на нула. За цялата година сумата за платен ДДС ще бъде значителна.
    Продукцията на дружеството действително напуска митническата територия на страната и нейната бъдеща реализация е извън територията на България. От гледна точка на дейността на дружеството, а и според Закона за митниците е налице износ. Съгласно ЗДДС обаче износ не е налице, а третирането на сделките като освободени не дава право на дружеството да ползва данъчен кредит за вече платения ДДС при покупките.
    От посочения пример става ясно, че е налице противоречие между два закона, които бизнесът стриктно спазва. Това противоречие не може да бъде преодоляно, ако не се направи корекция в ЗДДС. Нещо повече, подобни законови разпоредби не създават благоприятна данъчна среда, от една страна, за чуждестранните инвестиции, а от друга - за българския бизнес, когато той има за цел да ориентира своето производство към пазарите на държавите от ЕС.

    *Светлана Найденова е регистриран одитор.

    Каква е позицията на НАП

    Капитал поиска мнение по казуса от Националната агенция по приходите (НАП). Като се позоваха на чл. 15, ал. 1 от ЗДДС, от агенцията уточниха: “Ако германското дружество, регистрирано в България, изнася стоките и прехвърля собствеността върху тези стоки на друго дружество, което е регистрирано в Германия, в случая безспорно е налице износ на стоки.
    Ако стоките се изнасят в германски склад на името на българското дружество, безспорно това не се разглежда като доставка, тъй като не е изпълнено условието да се прехвърля собствеността върху тези стоки.”
    В отговора на НАП се казва още, че проблем със ЗДДС съществува не само при износа на стоки, но и при износа на услуги, които са приравнени на свободни доставки.
    Изключения правят програмните продукти и правата върху филми, които се разглеждат като износ. “Това обаче не е в съответствие с Шестата директива на Европейския съюз”, уточняват от НАП и допълват: “С влизане в сила на новия ЗДДС (от 2007 г.) този проблем ще бъде решен с разпоредбите за вътреобщностно придобиване на стоки.”