добавено: 22.02.2006 г.

Автор: Любослав Попов
Консултантска група за финансови и социални анализи „ВИВА ВИКТОРИЯ”

   Неефективността на митническата администрация е заплаха за европейската интеграция на България и пречка за осигуряване на допълнителни средства в републиканския бюджет

През последните няколко седмици българската общественост е обект на необичайни по интензитет и представителност медийни внушения, организирани от ръководството на митническата администрация. Най-активен в кампанията е директорът на Агенция „Митници” Асен Асенов, следван от неговите британски консултанти от „Краун ейджънтс”. Целта е да бъдат афиширани „отлични” резултати от дейността и да бъдат фетишизирани заслугите на скъпо платената чуждестранна фирма за тяхното постигане. Мнозина финансови анализатори обаче са на мнение, че рекламната кампания по-скоро прилича на странна смесица от опит за оправдаване и инстинкт за служебно самосъхранение.
   Внимателният анализ на редица макроикономически показатели и точният прочит на числата от статистиката опровергават поднасяните от митническото ръководство тези, които между другото са изградени върху полуистини, премълчани факти и спестени подробности. Нарушаването на откровения диалог между институциите и обществото е особено опасен процес, защото поражда силно напрежение, когато истината се подменя с митове. Водени от стремеж към лаконичност, но не в ущърб на аргументираността, представяме в силно синтезиран вид основните МИТОВЕ за резултатите от дейността на митническата администрация през периода 2003– 2005 г.

   МИТ №1 – МИТНИЧЕСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ СЕ БОРИ УСПЕШНО С КОНТРАБАНДАТА И ИЗМАМИТЕ

   Количественият израз на тази борба описва лесно забележимо състояние на неефективност по отношение на едната от двете основни функции на митническите органи. Размерът на наложените от Агенция „Митници” глоби през 2003 г. е 8,7 млн. лв., през 2004 г. - 12,4 млн. лв. и през 2005 г. - 15 млн. лв., като делът им в общата събираемост на митническите приходи през визираните години е респективно 2,7 %, 2,9 % и 2,8 %. Символичните приходи от административно-наказателната дейност на митниците са индикатор за незадоволително противодействие срещу митническите и валутните нарушения. В действителност, разкриването на обществено опасните канали за контрабанда на стоки и наркотици през Капитан Андреево, Капитан Петко войвода, Кулата, Калотина, Малко Търново и във вътрешните митнически бюра, ощетили държавния бюджет с десетки милиони левове и извадили на светло организираната съпричастност на митнически служители в престъпната дейност, се осъществяваше от органите на МВР. Най-пресният пример за бездействието на митническите органи е придобилият международна известност скандал с отклоняваните хуманитарни помощи. Върху БЧК, АЧП и други хуманитарни организации, освобождаващи от митниците необлагаеми пратки, години наред не е извършван контрол дали стоките са били използвани по декларираното предназначение. Такива проверки по силата на членове 718, 719, 754-757 от ППЗМ, във връзка с чл. 15, ал. 2, точки 4 и 5 от Закона за митниците, не са правени както в София, така и в провинциалните митнически учреждения, което драстично противоречи не само на нормативните изисквания, но и на елементарната човешка логика. В нормативната уредба е регламентирано, че за една много голяма група от внасяни с облекчения стоки, сред които са и хуманитарните пратки, митническият надзор продължава и след момента на внасянето. При неизпълнение на определените условия за пропускането на стоките без мита и данъци, възникват вносни митнически задължения за нарушителите, които митницата трябва да си търси с оглед внасянето на дължимите вземания в хазната. Митническите органи, обаче, недопустимо са дезертирали от надзорните и контролните си функции по отношение на този вид безмитен внос, което е дало основание на разследващия екип да работи и по версията за длъжностни нарушения от страна на високопоставени митнически служители. Според публикации в пресата, уликите сочат към хипотези за престъпления по служба по чл. 282 от НК и престъпления против стопанството по чл. 219, ал. 2 от НК.
   Според Коалиция 2000, Центърът за изследване на демокрацията и самостоятелни анализатори, България ежегодно губи от контрабанден внос между 500 милиона и един милиард лева, като половината от тези загуби идват от така нареченото китайско и турско карго. Източването на ДДС и акциз чрез фиктивен износ акумулира допълнителни щети за националния фиск, като особено рискова в това отношение е дейността на безмитните валутни магазини по границите. В съгласие с митническото и данъчното законодателство, реализираните в тях обороти придават на стоките статут на „напуснали” митническата територия, въпреки че на практика се получава точно обратното. Нарушението се състои в многократното превишаване на позволените количествени норми за безмитен внос на акцизни стоки по Приложение №64 към чл. 692 и чл. 695 от ППЗМ. Многократно разкриваните през последните години при съвместни акции на данъчни и полицейски служби внушителни количества цигари без бандерол в складове, магазини и транспортни средства е обстоятелство, което говори или за нежеланието, или за невъзможността на митническите власти да контролират безмитната търговия в интерес на държавата.

   МИТ №2 – МИТНИЧЕСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Е УВЕЛИЧИЛА СЪБИРАЕМОСТТА НА ПРИХОДИТЕ

   Подобно твърдение е недобросъвестна спекулация, и това най-ясно личи от следната таблица за реалното състояние на митническите приходи през последните три години:

   Растежът на приходите, администрирани от митническата администрация, е устойчива тенденция, но за съжаление е представен от номинални, а не от реални величини. Покачването на митническите постъпления не може да се анализира изолирано от безпрецедентния и продължаващ с усилени темпове ръст на физическия обем на вноса, от годишните нива на инфлацията и от неизменно повишаваните от българския парламент през последните години акцизни ставки на едропартидни, фискално значими вносни стоки като горива, алкохол, цигари и кафе. С най-голям дял в стоковата структура на вноса, респективно – с най-голям бюджетен прираст през визираните години, са енергоносителите, които се отличават с най-тежка данъчна натовареност и чиито международни цени от няколко години насам са на рекордно високи равнища. Ръстът на техния внос значително изпреварва средностатистическия ръст на обема на вноса и осигурява около една трета от митническите приходи. Тази диспропорция между големия дял и ръст на осигуряващите високи приходи вносни стоки (облагат се едновременно с високи мита, акцизи и ДДС), от една страна, и малкия дял и ръст на осигуряващите ниски постъпления импортни артикули, от друга страна, изцяло стопява посочената в колона 6 на горната таблица незначителна разлика между ръста на митническите приходи и ръста на обема на вноса. Нещо повече, налице са редица индикатори, обосноваващи твърденията на някои финансисти за отрицателен ръст на приходите от митническата администрация. Така например, ако актуалната 20-процентна ставка на ДДС се приложи спрямо агрегатната данъчна основа за 2005 г., която представлява сбор от стойността на внесените за дванадесетмесечието стоки (28,716 млрд. лв.), стойността на събраните мита (373 млн. лв.) и стойността на събраните акцизи от внос (444 млн. лв.), ще се получи сума от 5,906 млрд. лв., която митниците трябва да са събрали във вид на ДДС. Реално събраният ДДС за миналата година обаче е 4,564 млрд. лв., което би могло да означава, че недосъбраните суми в размер около милиард и триста милиона са се вляли в сиво-черната икономика чрез контрабандните канали. Тези главозамайващи цифри дори надхвърлят предполагаемите годишни загуби от контрабанда, за които алармират различни неправителствени организации и разследващи журналисти, извършващи проучвания и измервания на корупцията у нас. По същата логика и методика може да бъде отчетливо откроена разлика между дължимия прираст на приходите от ДДС през 2005 г. спрямо 2004 г., от една страна, и реално постигнатия прираст, който според уеб-сайта на Агенция „Митници” възлиза на 1,050 млрд. лв. Ако се събере миналогодишния прираст на обема на вноса (6 млрд. лв.) с прираста на събраните мита (79 млн. лв.) и прираста на събраните акцизи(141 млн. лв.), ще се получи данъчната основа за ДДС, която умножена по 20 на сто дава дължим прираст от приблизително 1,370 млрд. лв. – пари, които митниците не са внесли в републиканския бюджет.
   Както се вижда, увеличената събираемост през последните три години не се дължи на някакви революционни промени в работата на митническата администрация, а основно на количественото нарастване на вноса, и то на вноса на стоки с приходоопределящ от фискална гледна точка характер, както и на повишаването на акцизните ставки и включването на нови стоки в тарифата за акцизите, като например газта. През последните години възходящ тренд бележи и средноаритметичната митническа ставка при третиране „най-облагодетелствана нация”. Всичко това са екстензивни, хоризонтални фактори на растежа на приходите. А българската митническа система следва да бъде генератор на вертикални, интензивни фактори на растеж, каквито биха били енергично провеждани мерки за повишаване на митническите стойности на облаганите стоки и увеличаване на броя присъдени административни глоби за констатирани митнически нарушения.
   Настоящият директор на Агенция „Митници” изгуби уважението на журналистите и коментаторите именно с безразборното подхвърляне на сухи номинални цифри, лишено от задълбочен анализ какво се крие зад тях. Хвалбите с повишаващи се приходи в резултат на прогресивно нарастващ внос за сметка на вътрешното производство приличат на пир по време на чума. Не са случайни регулярните протести на различните браншови организации, негодуващи от контрабандата, която задушава и унищожава реалния сектор у нас. При отрицателно външнотърговско салдо от 4,3 милиарда лева за 2003-та година, от 5,3 милиарда лева за 2004-та година и от 8 милиарда лева за 2005-та година, може да се направи верен извод за едно национално стопанство, изправено пред плашещи неконкурентоспособност и импортна зависимост, от които в по-малка или в по-голяма степен произхождат такива тежки за съвременното българско общество проблеми като безработица, емиграция, инфлация, бедност, престъпност.

   МИТ №3 – МИТНИЧЕСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ Е СПОСОБНА ДА СЕ САМООЧИСТИ ОТ КОРУПЦИЯТА

   Практиката от последните няколко години показва, че ръководството на Агенция „Митници” по непонятни причини върви след събитията в борбата срещу служителите, които петнят честта на професията. Дисциплинарни мерки се предприемат спрямо лица, които са били арестувани за престъпления срещу митническия режим или които са били уличени от органите на досъдебното производство. Дотогава същите необезпокоявано развиват бурна „дейност”. При това, твърде често се касае не за редови инспектори, а за издигнати на твърде ръководни постове. Могат да бъдат посочени редица фрапантни примери като този с принудения да подаде оставка доскорошен зам.-директор на ведомството Димитър Толев, за който от средствата за масова информация се разбра, че фигурира в списъка на МВР за замесените в корупция лица. Служители от Централното митническо учреждение твърдят, че Асенов е прокарвал безпрекословно всички идеи на Толев. Уволнени са четирима митничари от Калотина, едва след като се разчува, че са разследвани за неправомерно пропускане на 83 камиона, превозващи товари за сочения като крупен контрабандист Николай Методиев-Пилето. В национален ефир, обаче, същите неколкократно заявяват, че са действали под натиска на висши ръководители, които са им изпращали бележки кои камиони да не се проверяват. Според други разкрития на същите служители, всички важни решения се вземат от зам.-началника на Митница - Калотина Иван Кожухаров, за когото разполагали с документи, че се води на работа и като началник на отдел в дирекция „Митнически режими и процедури” към Агенция „Митници” – София. За принизена взискателност към поведението на митническите служители и подбора на кадрите говори и рецидивирал инцидент с бившия координатор на мобилните митнически групи Красимир Демирев, който в опит да отстреля с незаконно притежаван пистолет „ЧЗ” старозагорски сервитьор, надупчва като манекен от стрелбище патрулна полицейска "Лада".
   Има още по-фрапиращи примери, които имат отношение към въпроса за консумирането на управленска отговорност. Срещу назначената лично от г-н Асенов за директорка на Столична митница Маргарита Пецанова е образувано следствено дело за престъпления по служба в особено големи размери още от средата на 2004 г., а същата дори не е отстранена от работа до изясняването на случая, каквото е задължителното предписание на Закона за държавния служител. Специалното искане на прокуратурата това да стане също не трогва ръководителя на всички митничари в България. От публикации в пресата и от телевизионни предавания е известно, че в недопустим клиентелизъм, обслужващ бизнес-дейността на съпругите им, са забъркани директорът на митницата в Пловдив Павел Тончев и неговия заместник Филип Клеашев. Техният длъжностен статус също не е променен. Фаворизацията на отделни служители и безнаказаността на други подхранват слуховете за лична заинтересованост и утвърждават изключително вредния стил на двойните стандарти.
   Финансовият министър Пламен Орешарски, както и премиер-министърът Сергей Станишев, който пряко наблюдава финансовите сектори на ръководения от него кабинет, не могат да не си дават сметка, че е на дневен ред необходимостта от сериозни подобрения на митническата система. Тази необходимост е толкова по-неумолима, ако си спомнят предизборните обещания, ако трезво отчитат реалностите и ако не пренебрегват настоятелните призиви за административни реформи и безмилостна война срещу корупцията, перманентно изпращани от възможно най-високи равнища на Европейския съюз.