добавено: 29.12.2003 г.

Зорница Петкова
докторант в Катедра "Стопански и финансов контрол"
към Стопанска Академия "Д.А.Ценов" - гр. Свищов

       С хармонизиране на националното ни митническо законодателство с това на Европейския съюз, се въведоха митническите икономически режими с отложено плащане. Това се направи с цел да се осигури баланс между интересите на държавата и тези на търговците и производителите. В новото ни законодателство много по-прецизно са определени условията и реда за разрешаване на всеки един от митническите режими, изискванията за прилагането им и основанията за тяхното прекратяване. С цел улесняване на международната търговия се въведе прилагането на опростени процедури, чрез които се намалиха митническите формалности по учредяване на режимите.
    Предмет на изследване в настоящата статия е практическото приложение на режим "Активно усъвършенстване с отложено плащане".
    Целта, която се поставя с разглеждането на този режим, е въз основа на изясняване на неговата същност и значение, да се очертаят определени проблеми свързани с функционирането му.

    І. Същностна характеристика на режим "Активно усъвършенстване с отложено плащане".
    Прилагането на определен митнически режим спрямо стоките е продиктувано от "множество финансови, икономически, валутни и други съображения". Чрез тяхното използване се осъществява ефективна митническа политика. Държавата посредством нея "от една страна може да затрудни всяко производство, както и обратното - да стимулира производството и търговията" т.е влиянието, което тя оказва, е двустранно. В тази връзка се въвеждат определени ограничения, забрани и преференции за регулиране на външнотърговската дейност.
    Режимът "Активно усъвършенстване с отложено плащане" (АУ/ОП) представлява интерес за теорията и практиката. Известна еквивалентност той има с режим "Временен внос на стоки с цел преработка и обратен износ в изменено състояние", регламентиран в действащия до 1999 год. Закон за митниците. Нарича се активно, поради факта, че чуждестранните стоки се усъвършенстват на митническата територия на страната вносител и в тях се влага местен труд. Той е един от най-масово използваните режими в страните от Европейския съюз. В последно време е често предпочитан от български производители и търговци, което налага неговото по-добро познаване. Приложим е основно в хранително-вкусовата, шивашката и добивната промишленост.
    Според Страшимир Кучев този режим може да се характеризира като "процес, в който се предприемат операции с цел усъвършенстване на чуждестранната или внесената стока" и предназначени да бъдат реекспортирани без да се облагат с вносни митни сборове. Този процес може да се представи схематично. (виж схема № 1).
    На тази основа можем да определим митническия режим "Активно усъвършенстване" като съвкупност от нормативно установени правила за физическо въздействие върху чуждестранните стоки в резултат, на което се получава компенсаторен продукт, който подлежи на връщане на чуждестранния вносител.

Схема № 1

    Според нормативната регламентация режимът разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на страната по усъвършенстването на:
    • Чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;
    • Внесени стоки, за които ще бъдат възстановени или опростени вносните митни сборове при условие, че бъдат изнесени като компенсаторни продукти, извън митническата територия на Република България .
    Въз основа на нормативното определение на режима, следва да отбележим, че той има смесен характер. Функционира като митнически икономически режим и като режим с отложено плащане. Митнически икономически режим е, защото стимулира родното производство, има промяна в стойността и тарифната позиция на получения компенсаторен продукт. В този случай дължимите митни сборове се заплащат и след реекспорта се възстановяват, т.е това е системата с възстановяване. Другият способ на прилагане на режима е като режим с отложено плащане, изискващ обезпечаване на митническото задължение, без да се заплащат митните сборове. По този начин се икономисват оборотни средства. Режимът подлежи на последващо приключване с друг режим /внос, реекспорт/ за това е отворен режим.
    Като проява на активната форма на временните режими, целта на режима "Активно усъвършенстване" е да се осъществи физическо въздействие върху чуждестранните стоки, за да се получат стоки с по-високо качество и с по-добри технически характеристики. Получените в резултат на операциите по усъвършенстването /обработка, преработка, поправка или монтиране/ продукти се третират като компенсаторни. Освен основни компенсаторни продукти, за чието производство е бил учреден режимът се създават и вторични, които са неизбежен страничен продукт от процеса на усъвършенстване.
    В производствения процес могат да бъдат използвани както вносни, така и местни стоки. Изборът зависи от редица фактори, съществуващи в страната "технологични качества, наличие на квалифицирана работна сила, отдалечеността им от преработвателната база" .
    Когато се използват местни стоки, вместо вносни такива за производството на компенсаторни продукти, се прилага системата на еквивалентна компенсация. Изискването е еквивалентните стоки да притежават същото качество и същите характеристики като вносните стоки.
    Съгласно нормативните разпоредби прилагането на режима се допуска след издаване на разрешение от митническите органи по нормална или опростена процедура. По принцип право да получат разрешение имат местни лица, но се допуска такова да бъде издадено и на чуждестранни лица ако внасят стоки с нетърговски характер. Разрешение по нормална процедура се издава, въз основа на подадено от тях писмено искане, съдържащо необходимата информация и документи /сключен договор с контрагента, INVOICE фактура, Опаковъчен лист, EUR1, CMR/ и при условие, че лицата имат действителното намерение да реекспортират основните компенсаторни продукти извън митническата територия на страната. Когато операциите по усъвършенстването на стоките ще се извършват на територията само на едно митническо учреждение, тогава се използва опростена процедура за разрешаване. Тази процедура обаче не се прилага при системата на еквивалентна компенсация. Преди да бъде издадено разрешението, митническите органи трябва да установят дали са спазени условията на режима. Те се считат за изпълнени, когато :
    • в Република България не се произвеждат стоки, сравними със стоките, които ще се усъвършенстват или не се произвеждат в достатъчно количество сравними стоки;
    • се отнасят до операциите, описани с код в ППЗМ.
    Масово възприета практика в страните от Европейския съюз, а и в нашата страна, са операциите, извършвани по договор с чуждестранно лице за изработка по поръчка, т.е работа на ишлеме. Този вид външнотърговска сделка по своята същност представлява доставка на чуждестранни суровини и материали, понякога и машини и съоръжения, които се предоставят на титуляра на разрешението, с цел тяхната преработка на митническата територия на страната. При тези операции разходите са за сметка на чуждестранното лице - възложител, заплаща се единствено вложения местен труд. Особеност на преработката на ишлеме е, че материалите остават собственост на възложителя, т.е няма промяна в собствеността. Задължение на изпълнителя е да извърши операциите по преработката на суровините и материалите, без да има право да ги заменя, продава или залага. След приключване на преработвателните операции е длъжен да ги върне на възложителя заедно с необходимата документация в определения в договора срок, при определено качество. В тази връзка митническите органи извършват конкретни контролни процедури, изразяващи се в поставяне на пломби, печати, отличителни знаци, вземане на мостри и проби, извършване на анализи, проверка на материалната отчетност и други документи, имащи връзка с извършваните преработвателните операции. Целта е да се установи дали в действителност операциите са извършвани по договора за преработка.
    Получените стоки се поставят под режим "Активно усъвършенстване", след като се подаде Единния административен документ /ЕАД/ в митническото учреждение, определено в разрешението, заедно с входящата материална отчетност. С цел осъществяване на текущ митнически контрол, по отношение на правилното функциониране на режима, се изисква по време на операциите по преработката титулярът да представя ежемесечно или тримесечно отчети пред надзорното митническо учреждение за количеството преработени изделия и останалите непреработени количества.
    Характерно за този режим е, че митническите органи определят срок, в който получените в резултат на усъвършенстването компенсаторни продукти трябва да се реекспортират или да получат друго митническо направление. Той трябва да бъде съобразен с продължителността на операциите, с количеството вносни стоки и времето, необходимо за разпореждане с компенсаторните продукти. Този срок започва да тече от датата на поставяне на чуждестранните стоки под режим. Това е важно, особено когато поръчката не бъде предадена на време. В случая в срок до 3 месеца от определения срок се събират митните сборове. Удължаване на срока се допуска от митническите органи, въз основа на подадено мотивирано писмено искане от титуляра на режима. Причините, при които се иска удължаване, имат различно естество. Те могат да бъдат производствени, търговски, икономически. Например наличието на проблеми в икономическата среда на чуждестранните контрагенти.
    С цел гарантиране на реекспорта на стоките и неотклоняването им от митнически надзор, митническите органи предприемат всички необходими мерки. За тази цел изискват банкова гаранция. Важна особеност при реекспорта на компенсаторните продукти е фактът, че те могат да се изнасят на части в рамките на определения от митническите органи срок.
    След експедиране на цялото количество преработена продукция се пристъпва към закриване на режима. Това става с подаване на митническа декларация за приключване, заедно с необходимите документи при поставяне на стоките под режим. За целта се съставя Справка за приключване на режима, която се представя пред надзорното митническо учреждение.
    Като режим с отложено плащане, при "Активното усъвършенстване" не възниква задължение за заплащане на дължимите митни сборове. Изисква се само обезпечение, което се представя пред надзорното митническо учреждение и се освобождава от него след приключване на режима. Това е съществено предимство, тъй като не се затварят оборотни средства. Размерът на обезпечението е 10 на сто. Такова обаче не се изисква, когато се усъвършенстват вносни стоки, за които има сключен договор за изработка по поръчка с чуждестранно лице. Тази икономическа привилегия се дава с цел облекчаване на българските фирми. Режимът "Активно усъвършенстване" предоставя редица икономически преференции:
    • Получените компенсаторни продукти могат да ползват по-благоприятно тарифно третиране поради специфичното им предназначение и да се освободят от вносни митни сборове, ако е предвидено такова за внасяните идентични стоки;
    • Компенсаторните продукти могат да ползват преференциите, предвидени за идентични на декларираните стоки, ако при приемане на декларацията за внос е съществувало преференциално тарифно третиране /квоти и плафони/;
    • Те могат да бъдат премествани от предприятието на един оператор до това на друг без да се извършват митнически формалности, само се отразява в отчетите, че е извършено такова.
    По принцип режимът приключва с реекспорт на получените компенсаторни продукти, но е възможно част от тях да останат в страната и да се оформят под режим внос. Вследствие, на това за тях възниква вносно митническо задължение /чл.чл. 125, 126 от ЗМ и чл.чл. 414, 415 от ППЗМ/. Размерът на митническото задължение, което възниква за стоките в непроменено състояние или на основните компенсаторни продукти, се определя на база елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, в момента на приемане на декларацията за поставяне на стоките под режим "Активно усъвършенстване". Такова възниква и за вторичните компенсаторни продукти, изброени в списъка на Приложение № 42 от ППЗМ и съответстващи по рандеман на изнесената част от основните компенсаторни продукти, когато режимът се закрие за тях с редовен внос.
    За да се определят вносните митни сборове, е нужно да се изчисли делът на вносните стоки, включен в компенсаторните продукти, за които се дължат вносни митни сборове. То се извършва чрез използването на метода на количественото или метода на стойностното съотношение .
    Например: Фирма "Х" гр. Пловдив сключва договор за изработка на дамска конфекция с материали на фирма "У" - Франция.
    Внесени са под режим АУ/ОП 1500 кг. плат, от който са получени 1400 кг. компенсаторни продукти /дамски блузи/. За 100кг. от тях възниква митническо задължение, тъй като не са реекспортирани. Определянето на количеството вносни стоки, включени в компенсаторните продукти, за които се дължат вносни митни сборове, се изчислява така:

      Когато от вносните стоки се получават няколко компенсаторни продукта, за определяне на дела на вносните стоки включени в компенсаторните продукти, за които се дължат митни сборове се прилага чл. 419 от ППЗМ. Например внесени са 3000 кг. плат. Получени са два компенсаторни продукта:общо за 2800 кг. -1300 кг. дамски блузи и 1500 кг. дамски поли. За първия продукт митническо задължение възниква за 150 кг., а от втория продукт за 50 кг., защото не са реекспортирани от митническата територия на страната. В случая изчисляваме пропорционалността в килограми /кг./.

    ІІ. Проблеми, свързани с функционирането на режим "Активно усъвършенстване с отложено плащане".
    Въз основа на така изложената същност на режима "Активно усъвършенстване", могат да бъдат очертани определени проблеми, съществуващи в практиката по неговото функциониране.
    Един от основните проблеми е свързан с правилното определяне и контролиране на рандемана и разходните норми.
    В резултат на операциите по преработката на внесените суровини и материали могат да се получат един или няколко нови компенсаторни продукти. Това от своя страна предполага осъществяването на контрол на вложените суровини и материали от една страна и остойностяването на получените изделия. В тази връзка е нужно митническите органи осъществяващи контрола, да познават добре технологията на извършваните преработвателни операции и рандемана. Рандеманът по своята същност е "количеството продукция, която може да се получи от преработката на суровини и материали при определени качествени параметри" . По принцип от определено количество материали след обработката се получава по-малко количество компенсаторен продукт. Той са определя по приложни разходни норми, които се задават от поръчителя и то само за основния материал, тъй като той е определящ. За това е нужно да се следи неговото движение. При осъществяване на проверката се изисква Справка за неговото движение. Целта на контрола е да се проучат зададените разходни норми от възложителя, за да се установи дали те са в съответствие с възложените поръчки. Разликата трябва да бъде в рамките на допустимите норми. Едно от най-често срещаните нарушения в практиката при режим "Активно усъвършенстване" е именно задаването на невярна разходна норма или рандеман. Вследствие на това се получават повече или по-малко компенсаторни продукти. При осъществяване на митническия контрол във фирмата - изпълнител, митническите органи изискват Справка за средния разход на материали за единица изделие. В случай, че се породят съмнения относно правилното определяне на рандемана, се взема проба задължително в производствени условия. Установява се сбора или процента на компенсаторните продукти, получени в резултат на усъвършенстването на определено количество вносни стоки /чл. 118, ал.2, т.6 от ЗМ/.

      В резултат на осъществените преработвателни операции се получава нов компенсаторен продукт. Това означава, че се формира нова стойност. Тук възниква въпросът как се образува себестойността му: на база експортната /INVOICE/ фактура за вложения труд или като се включи и стойността на вложените в изделието суровини и материали от внос /описани в отделна проформа фактура и изчислени на база разходните норми за всички изделия/? Отчитайки принципите на външнотърговската дейност, при оформяне на реекспорта на компенсаторните продукти, получени от изработката на ишлеме /АУ на база икономическо условие 6201/ в клетка 22 на ЕАД следва да се вписва сумата от стойността на вложените в компенсаторния продукт материали и стойността на вложения труд. Към ЕАД за реекспорт се представят две фактури:
    • Проформа фактура за вложените вносни материали;
    • Експортна /INVOICE/ фактура за платените труд и материали.
    При приключването на режима митническият орган изисква Справка от фирмата, от която може да се установи какви са внесените материали по ЕАД, получените компенсаторни продукти, изнесени с ЕАД и употребените материали по разходни норми. Въз основа на осъществения документален контрол чрез съпоставка на разходите за единица изделие и получените компенсаторни продукти, може да се установи частта от внесените материали, които не са вложени в производството и как са оформени. Такава разлика обикновено се получава при допълващите елементи, тъй като се отпускат в повече /копчета, етикети, ципове и др./. Това от своя страна създава известни проблеми при приключването. Всички суровини и материали, останали като остатък, се оформят на режим "Внос", като за тях се заплащат мита, ДДС и лихви върху тях от датата на поставянето им под режим "Активно усъвършенстване".
    При осъществяване на преработвателните операции по време на технологичния процес, от основните материали се получава определено количество отпадъци. Това са вторични компенсаторни продукти, които са неизбежен страничен продукт. От тук произтича и вторият проблем в практиката, свързан с митническото оформяне на получените отпадъци.
    Когато количеството вторични компенсаторни продукти е незначително, икономически не е оправдано да бъдат транспортирани на територията на страната и реекспортирани, докато не се събере достатъчно количество за цял камион. Нормативно за част от тях е приложимо митническото направление - унищожаване /в практиката не се прилага/, а за други, поради техния специфичен състав и необходимост от спазване на екологичната политика, е възможно единствено митническото им оформяне на режим "Внос".
    Съгласно чл. 126,т. 1 от ЗМ, вторичните компенсаторни продукти подлежат на облагане с вносни митни сборове, когато се поставят под режим "Внос" и са включени в списъка на Приложение № 42 към чл. 415, ал. 1 от ППЗМ, и ако са в количества, които съответстват по рандеман на изнесената част от основните компенсаторни продукти. Митническата стойност за всички отпадъци се определя на база средната покупна стойност, определена в изкупните пунктове за същите.
    За получените отпадъци включени в списъка на Приложение № 42 не се ползват преференции, тъй като те губят произхода си и стават стоки без произход. Стоки с произход са тези, които изцяло са получени или произведени в дадена страна. Той се доказва със Сертификат за произход форма А. Съгласно Протокол № 4 относно дефиницията на понятието "стоки с произход" и методите на административно сътрудничество Глава ІІ не предвижда при извършване на обработка в страната на вносни стоки и последващо оформяне за внос в нея да се прилагат преференции за компенсаторните продукти. Липсва основание за такова третиране при подобни случаи и в нашето законодателство. Преференции по Споразумения за свободна търговия се ползват за стоки придобили преференциален произход в страната на износа. Отпадъците се поставят под режим "Внос" като ставката е по колона "Общи мита" и 20% ДДС. За това фирмите предпочитат да отчитат повече разход на материали, отколкото отпадъци, за да не плащат мита.
    Парадоксът, който се получава в случая е, че митницата разрешава да се учреди редовен Внос или унищожаване на продукти, които не са собственост на фирмата /изрезки, остатъци, скраб/. Те си остават собственост на чуждестранното лице - възложител и поради това фирмата няма право да се разпорежда с тях. За това считаме, че е целесъобразно полученият отпадък да се връща на възложителя и да се оформи режим "Износ".
    •
    • •
    В заключение на изложеното по - горе могат да се направят следните изводи:
    • Режимът "Активно усъвършенстване" предоставя редица икономически преференции, както за възложителите така и за изпълнителите;
    • Чрез него се реализират определени социални ефекти, т.е разкриват се работни места /увеличава се заетостта/;
    • Като режим с отложено плащане няма реално плащане на митните сборове, като по този начин се икономисват оборотни средства на фирмата;
    • Очертаните проблеми, съществуващи в практиката по прилагане на режима, произтичат преди всичко от несъвършенствата в митническата нормативна уредба.