Характеристика и особености на режим "Митническо складиране"

добавено: 21.10.2004 г.

Зорница Петкова
докторант в Катедра "Стопански и финансов контрол"
към Стопанска Академия "Д.А.Ценов" - гр. Свищов

Режимът "Митническо складиране" е изключително нов в практиката на българските митници. До приемането на новия Закон за митниците , митническото складиране не бе регламентирано и липсваше такъв режим. В някои страни от Европейската общност митническите складове се разглеждат като антрепозитни, което в превод от френски език означава склад, в резултат на което се получава тафтология склад за складиране. Въпреки, че митническото складиране не е било регламентирано като режим, митническият склад има български еквивалент. Още в Закона за Митниците от 1906г. е посочено: "Иностранните стоки, на които вносът е позволен, по желание на притежателите им могат да се влагат в антрепозит".
Във връзка с митническото складиране се използват различни термини в международната и в митническа практика на страната. За това преди да бъде направена характеристика на режима е нужно да се уточни, разликата между понятията "митнически склад" и "режим митническо складиране". В съответствие с националното митническо законодателство, митнически склад е всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.
"Митническото складиране" е широко използван режим, във външнотърговската практика на развитите страни. Тя показва, че "дейността на митническите складове е един от най-успешните инструменти в търговската и фискалната политика, даващ възможност на субектите на търговския оборот за много повече гъвкавост съобразно, изискванията и конюнктурата на пазара" .У нас този режим все още не е достатъчно добре развит.
Режимът "Митническо складиране" позволява да се поставят и съхраняват в митнически склад чуждестранни и местни стоки. Чуждестранните стоки не се облагат с вносни митни сборове, нито подлежат на мерките на търговската политика т.е. предоставя се възможност за отлагане на плащането и прилагане на нетарифните мерки за регулиране /квоти, лимити, лицензии/. За местните стоки са предвидени облекчения при поставянето им в митнически склад. Съгласно действащите разпоредби по отношение на тях се прилагат мерките като при износ.
Този широко приложим в Западна Европа режим, функционира под две форми като: митнически икономически режим и като режим с отложено плащане. Митнически икономически режим е, защото дава възможност на търговците да създават и съхраняват стокови запаси в складовете в изчакване на по-благоприятна пазарна конюнктура /ценова, тарифна и нетарифна/. На търговците се дава свобода да избират дали да внесат "стоките на територията на страната на износа или да ги продават на пазара в страната вносител".
Предоставената от режима възможност на търговците за отлагане на плащането им позволява да избегнат някои неизгодни ситуации като например:отказ от разплащане. Икономисват се и значителни парични средства. Това го превръща в режим с отложено плащане т.е. режимът е отворен и се приключва с друго митническо направление.
Във връзка с правилното функциониране на режима, митническите служители осъществяват преварителен, текущ и последващ митнически контрол. Обект на контрол са операциите по:
* Разрешаване на митническия режим;
* Поставяне на стоките в различните видове складове;
* Съхраняване на стоките;
* Изваждането и преместването на стоките;
* Отчетността, която се води, по отношение на стоките;
* Приключване на режима.
Разкриването и управлението на митнически склад се допуска с разрешение от митническите органи. Това не се отнася за случаите, когато той се управлява от тях самите. Разрешението се издава при определени условия: относно субектите, аргументиране на потребността и целесъобразността, състоянието на складовете, а именно:
* Искателят да е местно лице;
* Да е подадено писмено искане до митническите власти;
* Да са представени задължителни документи - всички видове регистрации, чрез които лицето се идентифицира; скица на мястото, което подлежи на одобрение, уточняваща конкретните параметри на помещението и местонахождението му; документ за собственост или договор за наем; документ, доказващ намерение за дейност; справка за определяне размера на обезпечението;
* Да има добре обоснована икономическа целесъобразност от складиране на стоките;
* Складовите помещения да са самостоятелно обособени, да имат денонощна охрана, да са спазени изискванията за противопожарна охрана, редовно да се правят инвентаризации;
* Функционирането на складовете да е устроено по начин, позволяващ на митническите органи да осъществяват контрол до всички места, където се съхраняват стоки, с което се изключва възможността за внасяне и съответно за изнасяне на стоки от склада.
Всички изисквани документи се подават в митническото учреждение, където е разположен складът. Целта е да се спести време на вносителя. След подаването им, комисия от специалисти изготвя становище, в което се описват изискванията за съхраняване на стоките, за митническа изрядност на фирмите и за коректността им към бюджета като платци. Директорът на Регионалната митническа дирекция по местонахождението на складовете, издава разрешението за учредяване.
Поставянето на стоките под режим "Митническо складиране" се извършва по нормалната и опростена процедура. При нормалната процедура се представя Единен административен документ /ЕАД/ придружен от всички изискуеми документи пред надзорното митническо учреждение или учреждението за поставяне под режим. Опростената процедура се допуска с представяне на търговски документ или ЕАД, не съдържащ някои от данните, изисквани за режима. Изискването е да съдържа данни за идентификация на стоките и тяхното количество. Изборът на посочените процедури зависи преди всичко от типа на склада.
В теорията и практиката са познати различни видове митнически складове, които се класифицират по разнообразни критерии.
Митническите складове функционират като обществени и частни.
Обществени са складовете, които се ползват за складиране на стоки от всички лица. Те от своя страна се класифицират на складове от тип "А", тип "В" и тип "F".
Частните складове се използват за складиране на стоки единствено от складодържателя. Те също се делят на три вида складове: тип "С", тип "D ", и тип "Е".
В европейската практика много рядко се среща прилагането на шестте типа складове. За сега Агенция "Митници" също се ориентира към практическото прилагане само на три типа складове "А", "С" и "F".
В митническите складове е забранено да се извършва продажба на дребно . Определение за това понятие обаче липсва в митническото законодателство поради факта, че то е търговско . Следователно, когато физически лица, които не са търговци, закупуват стоки, поставени под митническо складиране, в местата, определени като митнически склад, е налице търговия на дребно. Имайки предвид нормативните забрани, не би следвало да се разреши закупуването им.
Законодателят обаче предвижда изключения в точно определени случаи. Продажба на дребно на стоки се извършва на: * пътници в специализираните магазини за безмитна търговия;
* членове на международни организации и на силите на НАТО;
* в рамките на дипломатически и консулски конвенции в специалиираните за целта магазини.
Чрез въвеждането на митническите складове значително се облекчи дейността на търговците, които ги използват. Те могат да отлагат плащането на митните сборове и данъка върху добавена стойност за стоките, вложени за съхраняване, до тяхното реализиране. Така държавата ги кредитира, като изисква 15% обезпечение на дължимите митни сборове и ДДС при вноса им. Единствено за акциза и таксите на акцизните стоки обезпечението е 100%. Видът на обезпечението се избира свободно /депозит в пари или банкова гаранция/ в зависимост от типа на митническия склад и се представя пред митническото учреждение, където е подадено искането. То може да бъде общо, когато сумата се определя в разрешението от митническите органи и се коригира периодично. Ако е избрана банкова гаранция, гарантът се задължава да плати солидарно с длъжника обезпечения размер на митническото задължение, когато то стане изискуемо. Обезпечение не се изисква за стоки поставени в склад от тип "F".
За стоките, поставени под режим "Митнически складиране" се води материална отчетност, от одобрено от митническите органи лице. Право на митническите органи е да не изискват водене на такава отчетност в следните случаи:
* когато задълженията са възложени на вложителя;
* когато стоките са поставени под режим с писмена декларация по нормалната процедура.
Водената материална отчетност за стоките трябва да съдържа всички необходими документи за прилагане на режима и за осъществяване на митнически надзор. В нея се отразява наличността от стоки, намиращи се в склада във всеки един момент; липси и излишъци; данни за идентификация на стоките; извършени обичайни операции; временно изваждане.
Съществено предимство на режим "Митническо складиране" е, че престоят на артикулите в складовете е неограничен. Изключение се прави за стоките, представляващи опасност или които са с определен срок на годност /лекарства, хранителни продукти/, или изискват специални условия за съхранение. При частните складове могат да се определят и групите стоки, които да се съхраняват в тях. С цел осъществяване на митническия контрол, митническите органи имат право да изискват складовете да са с двойно заключване, като единият от ключовете да се държи в митницата.
При режима "Митническо складиране" не е позволено да се извършва промяна върху стоките. Допуска се извършване само на обичайни операции /описани в Приложение №34 в ППЗМ/, с които се цели тяхното запазване, подобряване на качеството им или търговският им вид. Условно тези операции се разделят в две групи "операции по обезпечаване на съхранението на стоките" и "операции по подготовка на стоките за продажба и транспортиране". По принцип местните стоки се съхраняват отделно от чуждестранните стоки, но когато не се нарушава правилното функциониране на режима, надзорното митническо учреждение може да разреши стоките да се съхраняват в едно и също складово помещение. За тази цел, за да се различават едните от другите, надзорното митническо учреждение определя специфични методи за идентификация на стоките /поставяне на пломби, печати, инвентарни номера/.
За да се осигури нормално и правилно функциониране на митническия склад, надзорното митническо учреждение има право да извършва през определени периоди инвентаризация на стоките, поставени под режим "Митническо складиране". Възникналите в митническия склад фири и загуби могат да бъдат признати в случаите, когато те са доказани, въз основа на протокол от компетентно лице, което управлява склада. В други случаи протоколите, които са представени, трябва да отразяват резултатите, получени от действителното замерване на стоките, установени при приемането им в склада и по време на тяхното съхраняване и експедиция.
Във връзка с осъществяването на обичайните операции, по отношение на стоките под режим "Митническо складиране" се разрешава временно да бъдат извадени от него или преместени от един в друг митнически склад. Стоките се изваждат временно, когато тези операции не могат да се извършат на място в склада. Това става с предварително разрешение от митническите органи, които определят условията за изваждане. За всеки конкретен случай, заинтересованото лице, подава искане до надзорното митническо учреждение, съдържащо всички данни, необходими за правилното функциониране на режима. По принцип тази процедура е разрешена за срок до един месец, а при определени обстоятелства е възможно да бъде продължен.
Преместването на стоките под режим "Митническо складиране" от един в друг склад също се извършва с разрешение на митническите органи. В тази връзка, за да не се приключва режима, се прилага опростена процедура, при спазване на следните условия:
* митническият склад, от който се изпраща стоката, има разрешение да ползва процедурата за оформяне на място;
* отговорността за двата склада е на едно и също лице;
* отчетността на складовете е свързана по електронен път.
Когато единият от складовете е от тип "В", преди да бъдат преместени стоките, режимът задължително се приключва.
Приключването на режима се осъществява чрез оформяне на стоките за свободно обръщение, износ извън страната, внасяне на стоките в свободна зона или свободен склад, унищожаване под митнически контрол и отказ от стоките в полза на държавата. Когато приключването на режима се извърши с режим "Внос", тогава възниква митническо задължение за вносната стока. То се определя на основата на митническата стойност, в която се включват разходите за складиране и съхраняване при условие, че те са включени в реално платената /подлежаща на плащане/ цена.
Съществува и втора възможност, когато тези разходи са отделени от реално платената /подлежаща на плащане/ цена на стоките, и те не се включват в митническата стойност.
В заключение можем да посочим, че режимът "Митническо складиране" все още няма достатъчно широко приложение в митническата практика на страната, но има значителни възможности за развитие. Това е режим, който реализира широк спектър от ефекти, както за търговците, така и за държавата, тъй като:
* предоставя на търговците възможност за гъвкавост, съобразно изискванията на пазара. Облекчи се сравнително дейността на търговците, които го използват;
* позволява ползването на облекчено деклариране;
* предоставя се възможност за отлагане на плащането на митните сборове и ДДС за стоките, вложени за съхранение до тяхната реализация;
* престоят на стоките под режим е неограничен. Чуждестранните стоки могат да останат в складовете докато се намерят подходящи клиенти или да се изчака по - добра продажна цена;
* прилагат се нетарифните мерки за регулиране;
* реализират се определени социални ефекти - разкриват се работни места /увеличава се заетостта/.
Всичко това определя режима "Митническо складиране" като един от най - привлекателните режими.