добавено: 23.09.2004 г.

Зорница Петкова
докторант в Катедра "Стопански и финансов контрол"
към Стопанска Академия "Д.А.Ценов" - гр. Свищов

        Все по-активното участие на България в световната търговска система, задълбочаването на международните връзки и ускоряването на външнотърговския обмен, изискват провеждането на адекватна митническа политика, която да отчита тенденциите в световната икономика и същевременно да е съобразена с възможностите на страната. Развитието на международните връзки на сътрудничество на България с другите страни в областта на митническата политика е условие за осъществяване на ефективен митнически контрол. Държавата посредством провежданата от нея митническа политика, може да въздейства върху икономическите отношения на страната. От една страна тя може "да затрудни всяко производство, както и обратното - да стимулира производството и търговията" . Като част от финансовата политика тя е средство, чрез което държавата регулира външноикономическата си стратегия. И в тази връзка митническата политика може да се разглежда като "съвкупност от действия, които държавата прилага, за регулиране на външнотърговската стратегия" .
        Процесите на глобализация и интеграция на страните от Югоизточна Европа в световната икономика, пораждат необходимостта от развитие на трансграничното сътрудничество между държавите .От особена важност за България е развитието на външноикономическите й връзки със страните от Югоизточна Европа в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество/ЧИС/, както и с други икономически обединения, с които би могла да създаде такива, каквото е регионалното обединение на петте държави Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан и Молдова /ГУУАМ/. Участието на България в такива обединения дава възможност да се разширят и задълбочат търговско-икономическите й връзки с членуващите страни, на основата на взаимоизгодни договорености. Ролята на черноморския регион все повече ще нараства, като основна предпоставка за това има неговото стратегическо разположение.
        Преди обаче да бъдат очертани някои от насоките на митническото сътрудничество, е нужно да се направи оценка на икономическото състояние на тези страни през последните години, за да се установят какви ще са тенденциите. Преди всичко те се характеризират с различен темп на икономическо развитие. В повечето от тях липсват функциониращи пазарни икономики. Това предполага използването на различни подходи за сътрудничество.
        Важен фактор за повишаване на ефективността на външнотърговския обмен е близостта между държавите и степента на либерализация във външната търговия. Целта на външнотърговската политика е постигане на определен ръст на икономическо развитие. Тази цел се постига посредством различни инструменти: мита, квоти, лицензии, вносни и износни такси.
        Съществен аспект на сътрудничеството между страните от региона в областта на митническата политика са подписаните Спогодби за взаимопомощ и сътрудничество в митническата дейност, Споразумения за свободна търговия и други. Посредством тях се намаляват или премахват митата, количествените ограничения по вноса и износа, мерките с равностоен ефект, а това би довело до увеличаване на българския износ. Целта на подписваните споразумения е да се стимулира външната търговия, като важна роля в този контекст се отдава на митниците. Към края на 2002 год. са подписани 22 от общо 55 Споразумения за свободна търговия, което е добра предпоставка за развитие на сътрудничеството между страните от Югоизточна Европа. Но въпреки това за сега не се забелязват съществени изменения във външната търговия. И тук възниква въпроса - кои са причините за това? Те трябва да се търсят преди всичко в близката структура на производство, ниското ниво на икономическо развитие, различията в законодателствата. Повечето от Балканските страни /Албания, Югославия, Босна и Херцеговина/ не са хармонизирали митническите си системи с тези на Европейския съюз. За това говори и фактът за слабия взаимен стокообмен с Балканските страни /5,3%/, което е показател за наличието на проблеми като бюрокрация, липса на развити пазарни икономики в повечето страни, нетарифните ограничения и други. По принцип България поддържа положителен баланс с Балканските страни. Най-динамични търговско-икономически отношения със страните от Югоизточна Европа в рамките на ЧИС и ГУУАМ, България има с Гърция, Турция и Грузия, като Гърция заема водещо място сред страните от региона.
        Отрицателни търговски резултати България реализира основно с Русия, Украйна и Румъния. Причината за отрицателния баланс е значителния внос и сравнително малкия дял на износа за тези страни. Въз основа на обобщените данни за стокообмена, могат да бъдат направени следните изводи:
        * Количествените показатели - внос, износ, стокообмен са добри, което говори за положителна тенденция в стокообмена.
        * Качествените показатели се влошават -налице е отрицателно салдо.
        * Обемът на износа не е нараснал съществено, въпреки възприетата политика на либерализация във външнотърговския режим. Това навежда на мисълта за необходимост от намиране на баланс между провежданата политика на либерализация и мерките за защита на родното производство.
        Като положителен резултат от сключените споразумения е тенденцията на понижение в ставките на митата от 17,8% за 1998г. на 7% за 2002 г. Очакванията са да се запази тази тенденция, тъй като целта на всяко споразумение за свободна търговия е да се премахнат пречките и ограниченията в търговията със стоки.
        За да се активизира стокообменът, трябва да се улесни преминаването на стоките през граничните пунктове, чрез осъществяване на съвместен контрол, т.е да се създадат общи митнически пунктове за контрол. По този начин ще се намали времето за престой на границите и бюрокрацията.
        Необходимо е митническите информационни системи между страните от региона да се свържат в една система, за да се осъществява периодичен обмен на статистическа информация за вноса и износа между тях. Практиката показва, че липсата на информационна връзка между митническите институции благоприятства за увеличаване на контрабандата и на митническите измами. В тази връзка е нужно разширяване на сътрудничеството в борбата с митническите нарушения. С цел същите да бъдат предотвратени, трябва да се сключват Спогодби за митническо сътрудничество и взаимопомощ, които дават възможност за осъществяване на съвместен митнически надзор на стоките, на превозните средства и на лицата.
        Трансграничното сътрудничество между страните от Югоизточна Европа в рамките на ЧИС и ГУУАМ е един от начините за съвместно решаване на общите проблеми, съществуващи в областта на митническата политика. За това е необходимо да се активизира сътрудничеството чрез:
        * подписване на повече споразумения между страните;
        * свързване на митническите информационни системи;
        * осъществяване на съвместни дейности в областта на митническото обслужване;
        * опростяване на митническите формалности и процедури