Архив новини

Павел Тонев: Правим нов пункт за камионите на Капитан Андреево, за Шенген контролът остава според риска

655 разглеждания от 27 януари 2024 г.

- България все пак влиза в Шенген - като начало по въздух и вода от края на март. Какво ще означава това за митниците, г-н Тонев?
В митниците промените няма да са толкова забележими както в паспортно-визовия режим. За работата на митниците определящо бе членството ни в ЕС и в митническия съюз и на практика от 2007 г. за нас вътрешни граници не съществуват.
В този смисъл ГКПП Кулата не е митнически пункт - казвам го с намигване към тези, които смятат, че всичко, що е граница, е и митница. Ще продължи да има митнически контрол по рискови профили, който ще се концентрира във вътрешността на страната.
И в момента Агенция “Митници” не осъществява контрол на вътрешните ГКПП, а само по пътните такси – функция, според мен неприсъща за митническата администрация. Няма друга страна в ЕС, където този контрол да се извършва от митнически органи. Митническият контрол следва да се извършва чрез мобилни групи, чрез проверки на пътя. Ние имаме необходимост от тези експерти, които са подготвени, за да засилим още повече контрола на външните граници на ЕС. А с работата си там смятам, че спомогнахме в преговорите ни за членството.

- На летищата и пристанищата след март какво ще се промени?
Летищата и пристанищата са интересна тема, защото те са и вътрешни, и външни граници в зависимост от дестинацията на пътниците и товарите. Затова там има създадена организация, която разделя потока от пътници и товари. Членството в Шенген ще ускори трафика, ще се преминава по-бързо, а що се отнася до митническия контрол, той ще остане базиран на анализ на риска.

- Товарният трафик расте и без Шенген, ще има ли нови митнически пунктове? Как ще повишите капацитета на сегашните, някои от които са претоварени?
В продължение на политиката за засилване контрола на външните граници на ЕС Министерството на финансите отделя значим финансов ресурс, което неминуемо ще доведе до по-голяма ефективност. Осигуряват се средства за дейности, свързани с оптимизиране на процеса на митнически контрол - за рентгени, за информационни системи и за развитие на инфраструктурата. Предвидени са значителни капиталови разходи за изграждане и реконструкция на ГКПП-та на външните граници. Вече е обявена обществената поръчка за реконструкция на ГКПП Капитан Андреево, където предвиждаме да увеличим двойно трасетата за изход. В ход са процедурите за модернизация на ГКПП Лесово – двойно се увеличават трасетата, както и третият етап от реконструкцията на ГКПП Калотина.
Започнахме активна работа и по изграждането на нов пункт, който ще се намира на север от настоящия ГКПП Капитан Андреево - подходящо място за връзка с магистрала “Марица”. Целта е новият пункт да поеме товарния трафик, защото анализите показват, че през 2026 г. всички възможности за разширяване на капацитета на наличната инфраструктура ще са изчерпани.

- Как изглежда 2023 г. за митниците в цифри? Има ли нови рекорди?
Да, има нови рекорди. За 2023 г. касовите постъпления от акциз, ДДС при внос, мита и глоби, събрани от митниците, са 12,5 млрд. лв. Събраният акциз е 6, 1 млрд. лв. Досега в историята на митниците не е събирана сума от акциз, по-голяма от 6 млрд. Ръстът спрямо 2022 г. е 7,7%.
Спомняте си, че през април 2023 г. предишното ръководство на митниците обяви в бюджетната комисия на парламента, че очаква приходи през 2023 г. в размер на 1,5 млрд. лв. по-малко в сравнение с 2022 г.

- Има по-висок събран акциз за цигарите - повече пушим или има нещо друго?
Положихме много усилия за по-малко от седем месеца да наваксаме това изоставане и докато при акцизите постигнахме споменатия рекорден резултат, то по отношение на приходите от ДДС не успяхме да компенсираме в пълна степен. Смятам, че обективен критерий за оцека на на дейността на митниците е резултатът от събираемостта на акцизите, тъй като размерът на акциза се изчислява на база физическите обеми и не зависи от конюнктурата на цените, валутния курс и др.

- Тогава отговорът в по-ефективния контрол ли е?
Да. Успяхме при всички основни групи акцизни стоки да постигнем ръст на обложените количества, например при нагреваемите тютюневи изделия с 87,4%, а при цигарите с 5,5%. Смятам, че това е процентът на изсветления бизнес, защото по отношение на тютюневия бранш едва ли пушачите в България са се увеличили с 90 000 човека.
Задържаните контрабандни цигари са около 97 млн. къса - 2,3 пъти повече от 2022 г. Всичко това доведe до рекорден ръст на приходите от събрания акциз при тютюна и тютюневите изделия в размер на 11,2%.

- Какво попречи да наваксате в пълна степен изоставането при ДДС?
Постъпленията от ДДС при внос на стоки за 2023 г. са 6 млрд. лв. Този спад, както и при митата, е обусловен от редица обективни реалности – войната в Украйна, нарушените вериги на доставки, наложените санкции от ЕС за внос на определени продукти от Русия, ограниченията за стоки от Украйна, понижението на цените при внос на храни, промишлени доставки, петрол и горива, както и други причини с геополитически и икономически характер.
Само ограниченията за внос на определени селскостопански стоки от Украйна водят до 84% по-малко постъпления в бюджета спрямо 2022 г. Декларираният ДДС при внос на суров нефт, който формира около 20% от целия данък при внос, през 2023 намалява с 25,6%. Само тези два фактора доведоха до над 600 млн. лева по-малко приходи.
По предварителни данни на НСИ вносът на стоки от трети страни в България намалява с 20,3%, но намалението при приходите от ДДС при внос е по-малко. Това се дължи на предприетите от митниците мерки, които са дали резултат.

- Планът за тази година ще бъде още по-напрегнат, ще го изпълните ли?
Вярно е, че ще бъде още по-напрегнат. Така се постига развитие, достигаш един връх и следващата цел е още по-високо. За приходите от акциз е заложен ръст от 8,5%, а за ДДС планът е още по-амбициозен. Към момента усилено работим по анализ на мерки за повишаване на приходите. Отново ще насочим усилията си към приходоопределящите стоки и към икономическите оператори, които формират най-голям дял от приходите.
По отношение на “митническия стълб” акцентът е върху елементите за облагане – митническа стойност, тарифно класиране и произход на стоките. За така наречения акцизен стълб ще продължим проверките върху данъчните складове за горива, които започнахме от първия ден на годината. Разбира се, ще продължим започнатото през миналата година, което дава резултат. Постоянна мярка ще бъде засиленият контрол върху каргото от Китай и Турция. Само за периода от август до декември 2023 г., след като въведохме нови рискови профили и 100% физически контрол на тези стоки, успяхме да повишим декларираната митническа стойност с 60%.